Frankreich Frauen

Като започнем от Кристин дьо Пизан - първата жена, която се е издържала с писане и авторка на първия феминистки роман "Градът на жените"; преминем през първия в света магазин за дами, описан от Емил Зола в романа му "Дамско щастие" от 1883-та, впрочем същата година, в която се ражда Коко Шанел, призвана да освободи своя пол от бремето на корсета; и стигнем до Едит Пиаф, Жулиет Греко, Жана Моро, Катрин Деньов, Бриджит Бардо - френската литература, изкуството и общественият живот на страната са пълни със силни женски фигури.

Всички завиждат на Франция

В по-ново време стигаме до множеството социални придобивки за жените, на които Франция дължи и едно от водещите в Европа места по демографско развитие, заедно с Ирландия и Великобритания. През 2008 година френската жена е раждала средно по 2.02 деца, което е много близко до абсолютната статистическа стойност от 2.07 деца на жена, необходими за гарантиране на пълната приемственост на поколенията. И това не се дължи на някакво ултраконсервативно разбиране на френското общество, според което мястото на жената е "бременна до печката".

А тъкмо обратното - днес над 80 процента от френските жени на възраст между 25 и 50 години упражняват някаква професия. През 1975 година техният дял е бил 60 на сто. А от началото на 80-те години във Франция постоянно расте процентът на работещите майки с три и повече деца. Франция държи и първото място в Европа по брой на жените с повече от две деца - всяка четвърта французойка отговаря на това условие. Всичко това нямаше да го има, ако френска система за отглеждане на деца не беше толкова ефикасна, обяснява френският публицист, журналист и кореспондент в Страсбург Медар Ритценхофен:

На какво се дължи успехът на френския модел?

"Мисля, че успехът на френския модел се дължи и на това, че френските деца тръгват на детска градина много отрано. Там те получават всички необходими грижи, а майките могат спокойно да се посветят на професията си. Въпреки отличните възможности за трудова заетост жените във Франция все още са малцинство по ръководните етажи. Вярно е, че през последните няколко години има известно раздвижване и в тази посока - така например жена ръководи най-големия европейски енергиен концерн Areva, начело на френските железници SNCF също стои жена, както и в престижната Френска академия - една институция, която чак през 20-ти век много колебливо започва въобще да приема жени. Въпреки това мъжете продължават да са доминиращият пол във високите етажи на властта и обществения живот", казва Ритценхофен.

Според него корените на този успешен модел, съчетаващ професията със семейството при жените, са исторически. Преди Първата световна война Франция е имала една от най-ниските стойности за прираст на населението, което дава своето отражение и върху индустриализацията. На тази база по онова време контрастът с вечния конкурент Германия е огромен - там демографската и индустриалната динамика вървят ръка за ръка.

След 1945 година Франция прави необходимото, за да преодолее изоставането си спрямо Германия и приема един модел на държавно подпомагане на индустрията едновременно с насърчаването на семейната политика. И резултатите не закъсняват - от края на Втората световна война Франция неизменно има по-висока раждаемост от тази на Германия.

Френската мачовска традиция

Как обаче си кореспондират женската еманципация и мачовският образ на силния пол, доминиращ френското общество? Медар Ритценхофен:

"Вярно е, във Франция съществува такава мачовска традиция, а на най-високо ниво в момента тя се олицетворява от президента Никола Саркози. В същото време обаче той живее с една много еманципирана жена, каквато е Карла Бруни, и аз не мога да си представя, че когато двамата са заедно, тя е по-слабата личност. Първо - тя е и певица, силна и завършена личност, напълно еманципирана и самостоятелна, и второ - нерядко властта се оказва само фасада. Без да го твърдя със сигурност, имам чувството, че бавно и постепенно Франция се сбогува с тази традиционна представа за властта."

Равнопоставеността е възможна навсякъде

Друго широко разпространено схващане е, че успешната интеграция на жените в обществото е възможна само в богатите страни. На обратното мнение е Астрид Версто, завеждаща дипломатическата мисия във Виена на Кралство Норвегия - още една страна с успешен модел за интеграция на жените:

"Доказано е, че равнопоставеността на половете в образованието, политиката, трудовия живот и икономиката води до по-висок брутен вътрешен продукт, ефективност, иновации и конкуренция. Това не е запазена територия само за богатите държави. Последните години доказват, че политиката на равно третиране на половете се отразява благоприятно както на бизнеса, така и на цялото общество, и е от централно значение за хармоничния семеен живот. Тази философия лежи и в основата на норвежкия модел", казва Астрид Версто.