Живот като в каубойски филм

Коментар на Георги Папакочев.

Сезонното първоаприлско настроение и очакваният с нетърпение Великденски отдих лишиха обеднялата и вече силно отегчена от своите политици българска публика от сериозни коментари на определено безвкусния парламентарен дебат около намеренията за свалянето на българския държавен глава от поста, както и на неговата последвала пресконференция. Дори и предизвестената, а всъщност мнима изненада, поднесена от Яневите „консерватори” половин час преди началото на парламентарната разправия, не успя да освежи с нищо предварително подготвените речи на участниците, които се представиха в познатия си безцветен и политически банален стил, изпъстрен с втръсналите до болка от ТВ-ефир водевилни „остроумия”. Което неизбежно предизвика сравненията на българския парламентаризъм по-скоро с нивото на някои непрепоръчителни за подрастващи „риалити шоу-та”, отколкото с добрите аналози от европейската и световна практика.

Призраци в къщата

Парадоксалното в отминалия „безпрецедентен” за най-новата история на европейска България дебат на тема „импийчмънт” се оказа, че основните персонажи от предхождащия го скандал отсъстваха от разправията. В българското Народно събрание не дойдоха президент, премиер, финансов министър, нямаше ги дори основните „виновници” за провалената подкрепа на исканата процедура – шестимата депутати от РЗС, които от много време въобще не посещават пленарната зала. Въпреки че имаха не само правото, но и моралното задължение да изразят своите позиции, всички те предпочетоха да следят „сеира” отвън и встрани, вероятно с надеждата, че държат в ръцете си последния печеливш коз. Президентът Първанов се опита да отговори на някои въпроси на близо двучасовата пресконференция на Велики четвъртък, но го направи дистанцирано и не особено убедително.

Поради това като че „увиснаха” във въздуха някои загатнати припомняния, изразени от спорещите в пленарната зала и извън нея депутати. Като прелюбопитната конструкция, предложена от съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, който потърси „разковничето” за поведението на „РЗС-дружинката” във веригата „президент, тайни служби, Яне Янев, Алексей Петров и ДАНС”, както и в изпуснатото преди време публично признание на Румен Овчаров от БСП:” Създадохме РЗС и направихме грешка”.

Показателен се оказа и отново загатнатият факт, че двама от сегашните министри в правителството на ГЕРБ – Божидар Димитров и Вежди Рашидов са участвали в инициативния комитет за издигането на Първанов за втори президентски мандат, което накара ДПС да попитат от трибуната дали и сегашен депутат от ГЕРБ не е бил също член на въпросния Национален инициативен комитет по преизбирането на сегашния президент?

ДС в ролята на кукловод

Без отговор остана, естествено, и намекът на един от сивите министри на Тристранната коалиция, сега депутат от БСП, дали "ГЕРБ и „Синята коалиция” не се притесняват от подкрепата на „Атака”, както и основателното му твърдение, че „в нито една европейска държава такива партии не стоят сред управляващите”.

В обичайната тъма остана и въпросът с ролята на тоталитарните репресивни служби в днешните механизми на държавната власт и най-вече в президентската институция. Представителите на „Синята коалиция” традиционно намекнаха за проблема, но ограничиха търсенето на отговор в чисто морално-етичната сфера, а не в политическата, където всъщност се крие въпросното решение. На своята пресконференция президентът Първанов, чийто агентурен псевдоним в ДС е „Гоце”, обяснимо заобиколи отговора на същия въпрос.

В началото на март лидерът на РЗС Яне Янев пред свои съпартийци се обърна индиректно към министър-председателя Борисов с патетичното :”Единственото, което можеш да направиш, е да ме разстреляш!”, изтъквайки своята „непримирима” опозиционност.

Междувременно същият Янев успя сам успешно да „разстреля” инициативата на ГЕРБ и сините за сваляне на президента от неговия пост, след като вече я беше подкрепил. Това напомня удивително на сценка от старите филми за Дивия Запад, където летят куршуми, разменят се юмруци, трошат се маси и накрая побеждава „добрият”. Кой е той след поредната българска парламентарна свада и почти двучасова пресконференция на слeдващия ден?

За мнозина, уви, това все още е загадка, макар и не от трудните. И затова – безсмислена.