Животът на една необикновена българка

Парижкото ателие на художничката се намира в задния двор на една от прелестните сгради в 6-ти Арондисман. Високо помещение с дъсчен под и галерия, до която води тясна стълба. По стените висят огромни незавършени картини, на които са изобразени весели хора. Някои са вдигнали ръцете си нагоре, може би танцуват. Всички тези картини са само скици, незавършени проекти, които водят нанякъде. Накъде - това все още не се знае.

Ода Жон е родена в София през 1979 година. Сегашния си творчески псевдоним получава от съпруга си - големия германски художник Йорг Имендорф, с когото живее в Дюселдорф до смъртта му през 2007 година. Ода е от семейство, в което на изкуството се гледало като на светиня, а самата Ода рисува, откакто се помни. Политическите промени настъпват, когато тя е на 10 години. Ода добре си спомня цялата еуфория и енергия, обхванали страната по онова време.

Хубавата млада българка и застаряващият художник

"Очаквахме най-доброто", споделя тя пред "Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг" и разказва за собствения си "принос" към революцията: нарисувала плакат, на който комунистическата партия била изобразена като труп. "Това, ако щете, е симптоматично за стила на художничката Ода Жон: неустрашимост пред неща, които повечето хора не искат да видят, и почти нежен поглед към драматичното", коментира изданието.

Ода си спомня и това, че след първоначалната еуфория бързо идва времето на тъмата, включително и в буквалния смисъл на думата - поради прословутия режим на тока. Хората имаха пари, но не можеха да си купят нищо с тях, разказва още художничката. По онова време родителите й решават да я изпратят на училище в Германия. Така тя попада за една година в Хайделберг, но училището, което залагало на природосъобразния начин на живот, се оказало неподходящо за нея. Ода, чието истинско име е Михаела Дановска, била срамежливо дете. И тъй като по това време не знаела и дума немски, тя взела със себе си любимите си флумастери - за да "говори" чрез картините си. Във въпросното училище обаче флумастерите били забранени, защото са от пластмаса...

В крайна сметка Ода се завръща в България. Но не за дълго - когато е на 17, тя заминава за Дюселдорф, където следва в художествената академия. От 1998 до 2003 е ученичка в майсторския клас на Йорг Имендорф. Женитбата й с него става повод за куп клюки - медиите не спират да говорят за "хубавата млада студентка и застаряващия художник".

Новият живот на Ода

След смъртта на Имендорф Ода Жон решава да избяга от миналото, а и от средата, в която на нея се гледало предимно като на "жената на Имендорф". Ода заминава за Париж, където учудващо бързо успява да пробие в тамошните художествени среди. Само четири месеца след пристигането си в Париж тя открива първата си самостоятелна изложба. През 2011-та следва втора изложба, а творбите й са разпродадени в рамките на броени дни.

"Хората ме впечатляват много силно", казва художничката и се опитва да направи това, което най-трудно се удава на творците - да обяснят творчеството си. "Често пъти виждам нещо, което е грешно или ужасно, и това ме подтиква да го променя, да го превърна в нещо хубаво и приятно, в нещо, което успокоява", обяснява Ода Жон. Тя е приятно изненадана от френската културна сцена, която според нея е значително по-свободолюбива от германската. Докато в Германия характеризират творбите й с думи като "хубави кошмари", "кошмарни сцени" или "ужасяващи кошмари", в Париж явно не виждат нищо ненормално в сюрреалното. Там я сравняват с творци като Магрит и Макс Ернст.