1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За Балкана, за морето и за всички нас

29 март 2009

Върху особеностите на българския туризъм преди наближаващия летен сезон и как еколозите в България отбелязаха точка срещу строителното беззаконие – на тези въпроси се спира в анализа си Антоанета Пунчева.

https://p.dw.com/p/HLGJ
Привлекателни ли са, наистина, прехвалените български курорти?Снимка: Kalin Ilchev

Преди дни завършиха най-важните борси за летния туристически сезон в Берлин и в Москва, а в момента български туристически компании се представят в Киев. Участниците в изложенията сигнализираха за намаление на структуроопределящите пазари в туристическата индустрия. Бизнесът предложи антикризисна програма и очаква тя да бъде обсъдена от държавно-обществена комисия по преседателството на министър Калфин, която заседава на три месеца веднъж. Редът на това заседание още не е дошъл, а браншът през тази година ще се изправи пред сериозно изпитание.

Желаните руски туристи

Битува схващането, че руският турист обожава България – заради по-ниските цени, близостта на езика, вкусната храна, тънката носталгия по нерушимия съюз. Пазарната логика руши тези митове. Руските туристи са едва на шесто място по пътувания в България. Срещу по-малко средства те получават all inclusive в съседна Турция – пирамиди от храна, безплатен алкохол, макар и местно производство, и несравнимо по-добър сървис. Сянка върху бизнес-отношенията хвърля и визовият режим, който затруднява в някаква степен туроператорите. На сегашното изложение в Москва българката държава лансира визови облекчения за руснаците. „Нито спадът на руския пазар ще бъде драстичен, нито пък броят на руските туристи в България е толкова голям... Германия за мен лично ще има положителен тренд. Аз бих посъветвала всички туроператори и хотелиери да се замислят как да предложат добра възможност за почивка на нас, българите, защото ние сме много по-важни от всички останали", коментира председателят на Агенцията по туризъм Анелия Крушкова. Миналия сезон тя призна, че си е купила ваканционен пакет на Черно море чрез чужда агенция. Излязло много по-евтино.

Искам да съм патриот, но не съм идиот, гласеше репликата в едно издание през седмицата. „Искам да подкрепя българския туристически бизнес във време на криза. Вярвам, че и той иска да ме подкрепи и ще свали цените с 20-30%, както декларира пред държавните мъже и медиите.” Декларациите не са достатъчни. Южните съседи на България свалят цените, един кмет дори направи лична презентация на своето село и хотел в Халкидики. Конкуренцията е сериозна – разстоянието от София до полуострова е по-малко, отколкото до Бургас, а сезонът – по-дълъг. Свалянето на хотелските цени в България също е мит, тъй като те неизбежно отразяват драстично повишените режийни разходи.

29.01.2008 kultur 21 All Inclusive
Съседни на България страни предлагат по-изгодни туристически оферти

Какво ще правиш през лятото

Аз не знам какво ще правя другата седмица, ти ме питаш... , гласи неизменният отговор. Българите не планират дългосрочно – свикнали са да гледат само от днес за утре и да пребивават в несигурност. И все пак, и тези нагласи бързо се променят. Планираните отрано почивки са по-изгодни, а и няма работодател в условията на криза, който да търпи капризи с отпуските. Оказва се обаче, че и тези, които предлагат, не обичат да планират. Зимните курорти публикуват оферти само до края на март. В сайтовете изобилстват празнични Великденски и майски пакети, които включват мазна вечеря и неизменния кръчмарски хит „Бяла роза”.

„Балкантурист” е жив. По един парадоксален начин. Възкръсва всеки път в недоизмитата троянска керамика, мърлявите покривки и отегчения персонал. Проблемът с кадрите в туризма е хроничен, но се изостря в разгара на летния сезон. Хората се набират на стихиен принцип, без никаква квалификация и опит, дори и за сериозни мениджърски позиции. Това снижава качеството на услугата и сериозно вреди на репутацията на туристическата индустрия в България. Липсата на заинтересованост и перспектива рефлектира директно върху клиента, а оттам върху реномето на България като туристическа дестинация.

Банско, което осигурява условия за ски до средата на април, веднага след това, както се казва overnight, се прeoбразява в строителна площадка. Гордият Пирин не се вижда от прахоляк, а леглата на малцината заблудили се туристи подскачат от вибрациите на кангото буквално на метри от главите им. „Слънчев бряг” е бетонно гето, в което от три места се миксират сладострастните напеви на актуалните фолк диви.

Beton auf Baustelle
Строителното беззаконие продължаваСнимка: picture-alliance/ chromorange

Българското гражданско общество проспа застрояването

на Черноморския бряг с многобройни и безвкусни „паласи”, „паръдайси” и „сън ситита”, в нарушение на всякакви строителни, екологични и морални норми. В крайна сметка – и срещу дългосрочния бизнес интерес. Предлагането на апартаменти по морето многократно надвишава търсенето, а българите оставят спестеното евро в съседните държави. Голяма част от хотелите в „Слънчев бряг’” са празни, а собствениците им се опитват да ги трансформират в молове.

Когато се събудиха, гражданите се почувстваха като хабитати на редки и застрашени видове от рода на пясъчната лилия, морския ранилист и татарския млечник. Сега вече гражданите са много по-бдителни. Те може би ще опазят плажната ивица на Иракли, която по документи е защитена територия.

Точно там някакъв „Суис пропъртис”, чиято връзка с Швейцария е само офшорната регистрация, успя да вдигне два етажа без нито един изряден документ.

През януари, след много протести и сигнали, една българска институция – РИОСВ – Бургас, издаде заповед за спиране на скандалния строеж на „чуждестранния инвеститор” в защитената зона „Емине-Иракли”.

Еколозите отбелязаха точка срещу строителното беззаконие

През изминалата седмица комплексът “Златна перла” край Варвара в природния парк Странджа бе обявен окончателно за незаконен от Върховния административен съд. Това решение отмени десетте строителни разрешения, издадени от кмета на община Царево Петко Арнаудов, с които той даде зелена светлина за изграждането на чудовищния мегакомплекс без задължителната оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). Рамо на строителното безобразие даваше и министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, припомнят българските медии.

Фирмата инвеститор, регистрирана като офшорка, с твърде подходящото за случая име – „Краш 2000", трябва да премахне незаконните постройки. Еколозите от коалиция „За да остане природа в България” настояват и за рекултивация на терена. Битката отне точно три години.

Дали не сме свидетели на криза в незаконното строителство и в гладкото функциониране на корупционните схеми? Уви, наивно е да се мисли точно така, когато вестниците изнасят данни за 314 замени на гори, одобрени лично от аграрния министър за по-малко от година. За голяма част от тях има съмнения за занижена оценка и сключване след влезлия в сила мораториум. А един бивш заместник-министър на вътрешните работи стана собственик на 20 декара държавен имот на брега на морето в близост до резиденция Евксиноград край Варна. На това място е рибарско селище "Траката” с над 100-годишна история.

Тези факти несъмнено пречат на българското общество да потъне отново в дълбок сън, а ако го направи, със сигурност ще сънува тежки кошмари.


Автор: Антоанета Пунчева/Редактор: Александър Андреев