За бога, (не) продавайте!

Гръцката държава и досега печели добре от узаконения хазарт. Една трета от тотализатора ОПАП се контролира от правителството. Само за първите шест месеца на тази година ОПАП донесе печалба от 125 милиона евро и с това се превърна в най-големия диамант от гръцката приватизационна огърлица. На сергията за продажба ще бъдат извадени още електрическата и газовата компания, петролни рафинерии, железниците, пристанищата, летищата и многобройни държавни недвижими имоти.

Бюрокрация не прави приватизация

Защо обаче досега държавата не успява да продаде почти нищо? Според икономиста Ангелос Цаканикас, вътрешната съпротива блокира приватизацията. Той напомня, че правителството на ПАСОК не поддържаше приватизацията с кой знае какъв ентусиазъм. ПАСОК и в момента пречи на раздържавяването, а бившият премиер Папандреу гласува против в парламента. Но не е само това.

Тромавата гръцка бюрокрация също - волно или неволно - задържа приватизацията. А парламентарните избори за известен период парализираха всички подобни дейности. Дебатите около несигурното бъдеще на Гърция плашат много потенциални инвеститори. Други евентуални купувачи пък си правят сметката, че ако изчакат още и Гърция се върне към драхмата, ще могат много по-евтино да купят всичко онова, за което в момента биха заплатили със стабилната евро-валута. Цаканикас обаче вижда и поводи за оптимизъм, особено след като в Германия дискусията за евентуално излизане на Гърция от еврозоната вече затихна. Това ще успокои инвеститорите, смята той.

Не и за жълти стотинки!

Мнозина се надяват, че разпродажбата на държавна собственост ще съживи икономиката и ще помогне да се разкрият нови работни места. Крайно левите обаче, например Теодорос Параскевопулос от партията Сириза, твърдят тъкмо обратното: че когато една фирма от държавна стане частна, новият собственик обикновено закрива работни места. Това звучи логично, но икономическите оптимисти настояват, че купувачите ще се ангажират с дългосрочни инвестиции, а тези инвестиции винаги създават и нови работни места. Правителството пък се надява, че до 2020 година ще получи 20 милиарда евро от самата приватизация, която обаче ще налее в гръцката икономика още цели 60 милиарда инвестиции. Факт е, че няколко чуждестранни инвестиционни фонда вече подадоха сигнали, че искат да купуват държавна собственост в Гърция.

Както изглежда, най-привлекателни са държавните фирми в енергийния сектор. Костис Стамболис от Института за енергийно стопанство обяснява, че според чуждите инвеститори тези фирми носят отлични печалби. Потенциалните купувачи си правят сметката, че когато един ден Гърция излезе от рецесията, в енергийния сектор ще могат да се печелят много добри пари. Но има и друго. В момента акциите на държавните енергийни фирми са спаднали катастрофално, обяснява Стамболис, така че държавата няма да спечели много от тази приватизация. Тъкмо този е аргументът на онези леви партии, които се обявяват против раздържавяването. Скептиците се опасяват, че сега държавата ще разпродаде за жълти стотинки имущества и фирми, които в по-добри времена биха й носили отлични печалби.

АГ, ДАПД, ДПА, ДР, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов