За България с любов

Мъже в костюми и жени във вечерни рокли са се събрали в една огромна полуреставрирана постройка край Кобленц. Поводът - "Концерт номер едно" на Шостакович, за който в сградата на бившия металообработващ завод е издигната импровизирана сцена. Гостите пият шампанско. Говорят приповдигнато. Музикантите настройват инструментите си. Едно видимо развълнувано русоляво момче стои до сцената и раздвижва пръстите си. Остават минути до началото. Няма светлини, които да угаснат, но гостите знаят, че концертът започва...

Какъв може да е поводът за подобно непретенциозно музикално събитие в Бендорф - малко селце на десетина километра от Кобленц? Отговорът идва малко неочаквано - българското здравеопазване. Още по-неочаквано щеше да е, ако сред гостите не присъстваше и Карл-Юрген Вилберт - почетният консул на България, където е бил повече от 120 пъти. „След шейсетото ми посещение вече не можех да си отговоря на въпроса „Защо точно България?”, шегува се той. Мандатът му изтича след 15 години всеотдаен труд и той смята, че е време да стори път на по-младите.

За да идват повече лекари в Германия

Връзките му с България датират още от 1990 година, когато тогавашният посланик в Бон Стоян Сталев предлага на Вилберт сътрудничество - с цел да се даде добър старт на вече уж демократична България. „Когато за първи път в България на избори победи демократична партия, тя самата не очакваше това. Винаги съм смятал демокрацията за непредсказуема”, казва по този повод консулът. Сега той е организирал младежкия оркестър в Кобленц за концерт-бенефис, средствата от който са предназначени за българското здравеопазване. И още по-точно сумата трябва да бъде изразходвана за насърчаване на лекарския обмен с България - за да могат повече български лекари да идват в Германия.

Защо обаче точно здравеопазването, след като са толкова много проблемните области в България? На този въпрос Вилберт отговаря, че тъй като е трудно да се носят няколко дини под една мишница, той и екипът му са се концентрирали върху най-належащия проблем: „Забелязах, че хората в България имат нужда най-вече от помощ и подкрепа. Разбрах това покрай протестите за повече демокрация, от стачките на учителите и лекарите, от активността на гражданите като цяло”. Преди няколко години той и още няколко членове на „Ротари клуб” по собствена инициатива са изпратили на Александровската болница в София камиони с медикаменти като дарение. „Проблемът с липсата на лекари засяга не само България, но и Германия”, казва Вилберт, които знае това включително от личен опит, тъй като през последните години е преминал през няколко операции.

Вече звучи „Рапсодия в синьо” - очевидно една от любимите музикални творби на пианиста Рафаел Клепш, който дори не се нуждае от ноти при изпълнението ѝ. 19-годишният студент в Музикалната академия в Кьолн е завършил училище едва миналата година, но вече има редица престижни награди, в това число и първа награда от традиционния Бетовенов фестивал в Бон. Българско музикално произведение няма в програмата, но не такава е идеята на този концерт. „Искаме да насърчим обмена между Изтока и Запада - това е темата, която малко или много се дискутира и в политиката. Програмата е подбрана от младите музиканти и е съобразена с тази в академията”, пояснява Вилберт. Сякаш за да компенсира по някакъв начин липсата на българско участие в концерта, на отиване към събитието той ни пуска в колата си компакт-диск с изпълнение на пианистката Ивайла Кирова. Младата българка е основателка на Сдружението за българска музика в Мюнхен и е добър пример за това как българското изкуство може да бъде развивано и подпомагано и извън границите на родината.

"Корупцията си остава проблем за България"

В паузата Карл-Юрген Вилберт поздравява тромпетиста Андрас Щикел – също студент и близък приятел на Клепш. Двамата говорят дълго и разпалено за концерта на Шостакович, звучал до преди малко. Край консула се образува опашка от гости, които искат да изразят благодарността си към него за този концерт. Негативните въпроси хич не пасват на празничната атмосфера, но консулът сам повдига темата: „Корупцията е един от най-сериозните проблеми на България, който оказва влияние в много области. Не съм се сблъсквал лично с нея, но трябва да си призная, че мога да намеря някакво логично обяснение. Естествено е размерът на средната заплата в България да подбужда подобни не съвсем невинни помисли”, казва ми той. Смята, че проблемът на гражданите е най-вече в безсилието им, защото не виждат перспектива за бъдещето си и не гласуват заради липсата на достатъчно надеждни кандидати, които да ги представляват.

След малко пред сцената се образува цяло море от глави, които тактуват едновременно в ритъма на „Болеро” на Равел. А грандиозният финал отприщва буря от ръкопляскания и несдържани викове на одобрение. Пианистът е извикан на бис на няколко пъти, след което публиката се разотива с широки усмивки на лицата. Карл-Юрген Вилберт изчезва някъде в множеството хора, които го поздравяват.

Всичко това се случва в едно малко селце, в един бивш металообработващ завод, в една препълнена зала с германци, които може би никога през живота си не са стъпвали в България, и с участието на оркестър, който едва ли някога ще изпълни българско музикално произведение на сцена. Докато много български музиканти трудно намират поле за изява, свирят понякога и в празни зали, а мнозина се питат какво е българското здравеопазване - повече животоспасяващо или повече животоотнемащо - точно в този момент думите на Вилберт за безсилието на българите започват да придобиват ясен смисъл.