За българския „син” експеримент
14 ноември 2008Интерес представлява самият опит да се избере лидер и ръководство чрез пряко гласуване от всички партийни членове. Дали ще заработи този изключително демократичен механизъм в българска среда или ще бъде опорочен, както обикновено това става у нас, предстои да видим. Другата не по-малко интересна интрига е борбата за СДС. Въпреки, че днес славната в миналото синя партия има около 2-3 % подкрепа, тя представлява
апетитно парче за всички отломки вдясно
които ще се опитват да оцеляват в следващия Парламент, че дори и да се качат на лодката на управлението с ГЕРБ. Ето защо кой ще оглави СДС, е от огромно значение не само за сините, а и за техните бивши съпартийци, учредили други партии, които ще се опитат да оцелеят в предизборна коалиция със СДС.
Борбата за лидерство ще бъде и борба за идентичност на синята партия. Ако начело на сините застане фигура, готова на безпринципно обединение с ДСБ, а и с други десни остатъци, партията ще оцелее, но за кратко време. Чистата възможност днес пред сините е да избере лидер, който може да пази техните граници, което не означава да ги капсулира, а да не ги обезличава. Ако СДС се опита да се яви самостоятелно на предстоящите парламентарни избори и успее да прескочи бариерата, ще има
възможност и потенциал за растеж
Ако обаче сините се уплашат пред вероятността да не прескочат бариерата и се оставят на Иван Костов да ги превземе без съпротива, чрез лидер, който може да манипулира, това ще ги унищожи в краткосрочно време. Кандидатите за лидер ще трябва да говорят честно и прямо по този въпрос. Сантименталните приказки за “обединението” не са нищо друго освен престорена загриженост, която цели да скрие истинските мотиви на онези, които ги произнасят с охота.
Днес пред СДС наистина има възможност за бъдеще, но има възможност и за окончателна катастрофа. Този път самите седесари ще решат съдбата на съюза. Един експеримент, който сам по себе си е интересен.