За бялото бельо и белите чорапи
18 октомври 2008Фактът, че в кулминацията на скандалите с подслушването на журналисти и депутати от структури на днешните български тайни служби, една от фигурите, която неизменно е поставяна в дъното на тези скандали, реши да заведе шумно съдебно дело за „клевета и уронване на доброто име” срещу чуждестранен публицист, е показателен сам по себе си. Естествено, сегашният функционер на БСП и доскорошен вътрешен министър Румен Петков е в правото си да поиска съдебно удовлетворение за нелицеприятните изводи в изследването на германския журналист Юрген Рот за връзките между властта и организираната престъпност в България, публикувани в книгата „Новите демони”. Обяснимо е човекът, който
в битността си на вътрешен министър веселеше гражданството
с изявления в парламента, че не възнамерявал да се „свива като мома”, или че „нямал навика да сяда на една маса със сульо и пульо”, сега да ругае по балкански известния в цяла Европа журналист с прозвищата „клеветник” и „лъжец”.
Съвсем ясно, обаче, става защо всяка година в България се образуват над 200 съдебни дела за обида и клевета срещу журналисти и защо посегателствата срещу хора от медиите като правило не се разкриват. Тъкмо тези констатации бяха направени в началото на седмицата на организираната от евродепутатката от ДПС в ЕП Филиз Хюсменова дискусия в Европарламента, на която беше изтъкнато, че много български журналисти са като мишена, която „доставя изключително удоволствие на тези, които искат да стрелят в нея”. Въпросното „удоволствие” идва и от оскърбителните глоби срещу
„виновните” медийни донкихотовци
които варират между 500 и 8000 евро и попарват много от поривите за разследваща журналистика или за по-остра публицистика.
Естествено глобите не винаги са достатъчно удовлетворение за оскърбените ищци. Все по-често „провинили” се репортери биват коригирани с юмруци и метални пръти, а понякога и с бомби пред жилищата. Крайният резултат е създаването на здрав инстинкт за автоцензура, който да компенсира иначе „досадната” за много политици свобода на словото.
Така, ако бъде осъден от българския съд, Юрген Рот ще трябва да плати исканите от бившия вътрешен министър 5000 евро.
Ако обаче не бъде осъден, тогава „бялото бельо и белите чорапи”, с които г-н Румен Петков така се гордееше сред българските депутати, няма да бъдат толкова бели. Каквито, всъщност, никога не са били.