И нека после никой да не казва, че британците не са имали избор. Предсрочните парламентарни избори не са нищо друго, освен втори референдума за Брекзита. И исторически шанс да се поправи грешката. Защото още нищо не се е случило: Обединеното кралство все още е член на ЕС, който дотук просто е изпратил до Брюксел един лист хартия. Нищо повече.
Важно е обаче, че оттук насетне никой не бива да казва: „Не знаех какво означава излизането от ЕС”, или „Аз понеже си мислех, че Турция ще влезе в ЕС…”, или пък „И на ум не ми е идвало, че Шотландия може да напусне Обединеното кралство”.
Първо гласуваш, после мислиш – тази игра вече сме я играли. „Какво е ЕС?” – в часовете след референдума стотици хиляди британци търсеха отговор на този въпрос в „Гугъл”. Хайде да не го повтаряме, а? Лъжите на привържениците на Брекзита също отдавна вече са разобличени. И никой не говори повече за милиардите евро, които щели да влязат в британската здравна система, вместо да изтичат към Брюксел.
Сметките на Мей
Но нима това е имала предвид Тереза Мей, когато е взимала трудното решение за предсрочни избори? Разбира се, че не. Тя просто използва момента, защото засега има огромна преднина в допитванията. Когато обаче започнат преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, Желязната лейди II ще бъде принудена да прави компромиси. А това ще ѝ струва гласове. С предсрочните избори тя се надява да си осигури свеж мандат, в рамките на който до 2020 година няма да ѝ се налага да отговаря на въпроса защо Обединеното кралство все още внася пари в общата брюкселска каса.
Защото точно така и ще стане. Предсрочните избори ще забавят Брекзита, но няма да го спрат. За да се отмени решението, онези 48,1% от британците, които гласуваха за оставането в ЕС, би трябвало да застанат зад една партия. Спор няма, либералите ликуват. Малката партия, която досега единствена подкрепя оставането в ЕС, несъмнено ще спечели някой и друг глас в повече. Но лейбъристите се намират в дълбока криза. И никой не вярва, че изведнъж ще се превърнат в платформа на избирателите, желаещи оставане в ЕС.
Тереза Мей обаче бърка в едно: дори ако си осигури изборната победа, това няма да подсили позициите ѝ в преговорите за излизането от ЕС. Досега тя заплашваше Брюксел, че ако не получи каквото иска, страната ѝ ще напусне без договор, но след изборите тази заплаха вече няма да работи.
Няма да има подаръци за Лондон
И европейците трябва само да изчакат, за да се види как предизборната борба във Великобритания ще повлияе на обстоятелствата около Брекзита. Референдумът в Обединеното кралство досега предизвика един-единствен видим ефект: във всичките 27 държави от ЕС расте убеждението, че Европа носи много предимства. Заедно с това убеждение нараства и готовността да се понесат щетите от напускането на Великобритания.
Така че Брюксел няма да прави никакви подаръци на Лондон - още по-малко пък по време на предизборната борба. Вместо това ЕС е длъжен ясно да възрази и да повтори сухите факти, ако в Обединеното кралство пак тръгнат да злословят срещу Общността. За да не каже после някой, че Евросъюзът пак си е замълчал и се е дръпнал, когато някой подритва общото бъдеще на европейците.