За да не се превърне Сърбия в бреме

Погледнато от Балканите, ЕС все още е място на копнежите. Хърватите гласуваха на референдум "за" присъединяването си догодина към Общността. Скоро започват присъединителни преговори с Черна гора. На Македония й пречи единствено абсурдният спор с Гърция заради името. А Босна и Херцеговина и Албания имат още дълъг път, но все пак се придвижват бавно напред.

Ето че сега Сърбия направи известна отстъпка спрямо Косово, за да получи жадувания кандидатски статут за ЕС. На деветия кръг от преговорите Белград се съгласи Косово да може да участва самостоятелно на балканските регионални форуми и подписа протокол за прилагане на предишното гранично споразумение с Прищина.

По всичко личи, че европейската притегателна сила продължава да функционира: самата перспектива един ден да влязат в желания клуб променя политиката на заинтересованите държави. Това е много, но не и гаранция за успех. Задачата за евроинтеграцията на страните, които преди по-малко от 20 години воюваха помежду си, е трудна. Тя ще бъде решена успешно, само ако се действа без илюзии и неуместно снизхождение. Румъния и България са най-яркият пример за това докъде може да стигне Общността, ако си затваря едното или другото око, писа в тази връзка Зюддойче Цайтунг.

Поуките от близкото минало

Без интегрирането на Сърбия, в перспектива няма да има мир на Балканите. Това е стратегическата формула, залегнала в основата на балканската политика на Брюксел. Колкото и да е вярна тази формула, тя не е причина да се правят неоправдани отстъпки на Белград. Фактът, че пет години след присъединяването им Румъния и България все още не са включени в Шенген, (защото Европа смята полицията и правосъдието им за некадърни и корумпирани) е провалът на една наивна разширителна политика. Това мнение споделят мнозина чуждестранни наблюдатели.

Каква е поуката ли? Че с всички кандидати, особено с такава важна страна като Сърбия, трябва да се преговаря много твърдо. Възможността за провал винаги е налице. Рисковете, с които е свързан приемът на Сърбия в ЕС, са огромни. Най-сериозен е териториалният спор с Косово. Докато Белград не приеме безусловно последствията от разпалените по същество от Сърбия войни, за тази страна не бива да има място в Общността, писа наскоро Зюддойче Цайтунг и припомни, че в лицето на Кипър ЕС вече допусна грешката да приеме една страна с неуреден териториален конфликт. Сега този конфликт е проблем на ЕС, обременяващ отношенията с Турция, посочва изданието.

Има само един начин Сърбия да не се превърне в непоносимо бреме за ЕС: Белград трябва да признае независимостта на Косово и то преди присъединителният процес да навлезе в етап, в който политически става трудно той да се обърне. Едва когато Косово стане държава като всички други, която може да подаде молба за членство в ЕС, едва тогава Сърбия трябва да очаква, че отворената сега врата няма да бъде затръшната под носа й.

Половината сърби не искат ЕС?

И все пак: въпреки усилията на правителството в Белград за присъединяване към ЕС, голяма част от населението в Сърбия е скептично настроено към Общността. Според актуално проучване 49% от сърбите биха гласували с "не" на евентуален референдум за присъединяване на Сърбия към ЕС. Техният рупор е Демократическата партия на Сърбия, оглавявана от бившия премиер Воислав Кощуница. Неговото послание е ясно: "Европа ни вреди, но правителството ни не е загрижено за изгладнелия и обеднял народ. То е загрижено само за преговорите с ЕС, за членството то е готово да жертва националните интереси на Сърбия.”

Загриженият за бъдещето на страната Кощуница сигурно е прочел днешното издание на белградския вестник "Политика". Във връзка със Сърбия в него пише: "В понеделник ръководителят на френската дипломация Ален Жупе, напускайки срещата на външните министри на ЕС, заяви, че вече няма забележки, тъй като условията за получаването на статут на кандидат за членство са изпълнени.” Можете да си представите реакцията му, нали?

АГ, ЗЦ, МВ, ФАЦ, ЗА, ДВ, С. Гяуров, Редактор: М. Илчева