За един български проблем

Кореспондентката на Дойче Веле в София Антоанета Ненкова проследява случая.

Около 3000 български деца от детски институции не се обучават, констатира през 2007 година Българският хелзинкски комитет. Организацията подава жалба до Европейския комитет по социалните права за нарушаване правото на образование на децата с увреждания, отглеждани в домове. Заведено е първото дело в Централна и Източна Европа.

На 11 октомври тази година Европейският комитет по социални права се произнесе по колективната жалба, подадена от Mental Disability Advocacy Center в Будапеща и Българския хелзинкски комитет. Комитетът установява, че България извършва сегрегация спрямо децата с умствени увреждания в областта на образованието, защото:

• правителството не е успяло да осигури обучение на около 3000 деца с умствени увреждания, живеещи в домове за деца
• общообразователните училища не са достъпни за различните деца, а учителите не са подготвени да отговорят на специфичните образователни потребности на децата с увреждания
• развитието на приобщаващото образование е много бавно - то е ограничено само до законодателни изменения, без почти никакво прилагане на практика
• в резултат само 6,2 процента от децата в домовете за деца с умствени увреждания получават обучение

Последваха коментари от БХК и Mental Disability Advocacy Center. Оливър Луис, изпълнителен директор на Mental Disability Advocacy Center, Будапеща – неправителствената организация, която заведе делото срещу България, призовава: „Сега българското правителство трябва да разработи план за действие и да отдели необходимите финансови средства.”

Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, казва: „В България вече има няколко добри примери, в които неправителствени организации приобщават децата с увреждания към общността и предлагат специализирана помощ за тези деца в обикновените училища. БХК е готов да помогне на правителството да създаде условия за спазване на правото на образование на всички деца.”

Защо се стигна до решението на Съвета на Европа, че България нарушава правото на образование на децата с увреждания?

Кореспондентката на Дойче Веле в София Антоанета Ненкова има лични наблюдения от последните 10 години в детските домове в България. Затова и в отговор тя ще предлага своя версия:

Тодорка, Желю, Емил, Ася, Емона, Петя, Петко – това са деца от въпросните домове. С Емона се запознах през 2001 година - беше на пет години. Беше в дом за деца с умствени затруднения, заради тежък физически недъг. Петя пишеше стихове, а беше изоставена в дома за деца с интелектуални проблеми в с. Петрово, близо до границата с Гърция. Желю и Тодорка живееха от години в дома за умствено изостанали в с. Кошарица - децата бяха със съхранен интелект.

Всички тези деца вече не живеят в социалните домове за умствено увредени. И днес посещават училище. Неправителствени организации и държавата ги извадиха със съвместни усилия от домовете и ги изпратиха в класните стаи.

Това бяха първите стъпки, които откриха света на невидимите. И дадоха шанс на децата, които дотогава живееха далеч от очите на хората.

Какво обаче се случи с онези, които останаха в „архипелага на забравените”?

На хартия днес в България няма „необучаеми” деца. През 2002 година държавата промени законодателството си и въведе обучение за всички деца с увреждания до 16 години. В това число и за децата с по-тежки умствени увреждания /шизофрения, умерена и тежка степен на умствена изостаналост/. Текстът на закона обаче все още не е практика. Според експерти от неправителствения сектор:

· е мит готовността на масовото българско училище да „приеме” децата с увреждания, липсата на пари не е оправдание

· специалното училище не „играе” подходящата роля - вместо да подготвя детето с проблеми за масовото училище, остава по-скоро приют за децата от социалното дъно и от ромското малцинство

· повечето от изоставените деца в социалните домове все още реално са „необучаеми”

Днес домовете за деца с тежки умствени увреждания са 27. Само в тези домове децата са около 1600. Как се образоват тези деца?

· в село Търнава всичките 24 деца от дома за деца с умствена изостаналост са записани в училище

За разлика:

· от дома за деца с умствена изостаналост в София, където е имало само два несполучливи опита, в които деца от дома са били в помощно училище. Ръководството на дома преценява, че обучението на децата в институцията е по-добро

· нито едно от децата от социалния дом в с. Рудник не е било включвано в каквато и да е форма на обучение извън дома

· в дома за деца с умствена изостаналост в с. Медвен до септември 2006 година нито едно от децата не е представено за оценка на възможностите му за интегрирано обучение

· осем деца от социалния дом в с. Стража посещават през учебната 2006-2007г. помощно училище. От училището често молят директора на дома: „Тази седмица този и този да не идва на училище. Пречи на класа .Не можем да се справим с него.”

Накратко: картината е по-скоро в черно, отколкото в бяло. Практиките зависят не от закона, а от инициативата на директорите на социалните детски домове, от стереотипите на децентрализираните местни власти и от рефлексите на централната власт и структурите й по места.

Крайният извод е, че сегрегираното образование, заради тежко увреждане, остава проблем за България. Както констатира и Европейският съвет по социалните права, само 6,2 процента от децата в българските домове за умствено увредени получават обучение.