За едни милиони, за други - отпадъци
14 февруари 2012През изминалите 40 години социалното неравенство във всички индустриални страни се увеличи. Но в никоя друга европейска държава бездната между богати и бедни не е така дълбока, както във Великобритания. Един младеж, роден в работническия квартал на Глазгоу, умира, статистически погледнато, 13,5 години по-рано от онзи, който израсне в буржоазния лондонски квартал Кенсингтън.
Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ най-богатите десет процента от британското население печелят дванайсет пъти повече, отколкото най-ниските слоеве. В Германия тази разлика е два пъти по-малка. Почти всеки десети поданик на Нейно Величество се води беден.
В статистическата картина намира отражение една голяма политическа идея. В края на 70-те британската икономика беше в кома. Профсъюзите водеха класова борба в духа на Октомврийската революция. На този фон Маргарет Тачър започна тоталната трансформация на икономическия и обществено-политическия ред. Паролата гласеше "либерализация". Най-старата от всички индустриални нации се превърна в една динамична държава на финансите и услугите. Лондонското Сити се превърна в пъпа на международния финансов живот.
Оливър Туист днес
Великобритания се наложи като образец на глобализацията. За повечето англичани това бяха години на успешен растеж. Само че ниско платената работа и високата безработица сред работниците докараха много хора до ръба на екзистенц-минимума.
Децата на тази прослойка бяха допълнително онеправдани от една образователна политика, която насърчаваше главно висшето образование. Така че днес всеки пети младеж между 16 и 24 години няма работа или място в курсовете за квалификация. Млад, беден и без перспектива - като герой на Чарлс Дикенс.
Застрашителният бюджетен дефицит усложнява нещата още повече. Финансовият министър Джордж Осбърн съкрати разходната част със 113 милиарда британски лири. Икономии е думата, с която се описва потискащото душевно състояние на една безпомощна нация. Какво може да я спаси?
Big Society гласи отговорът на премиера Камерън, с други думи - децентрализация. Вместо да бъдат задушавани от една тромава и неефикасна държава, в която всичко е централизирано, хората в бъдеще да могат на общинско равнище да решават сами как да използват данъчните приходи. Бъдещето става отговорност на самите граждани!
Ала народът се отнася скептично към концепцията, която Камерън е обявил за главна цел на политическия си живот. Само един аспект на "Голямото общество" се приема с ентусиазъм - идеята за "моралния капитализъм", тоест как да се създаде една нова, социално-отговорна версия на старата система; система, в която капиталът се подчинява на нуждите на обществото, вместо обратното. Онова, което навремето е предизвиквало гнева на Дикенс, продължава да гневи сънародниците му - чуството за дълбока несправедливост.
Алчност без граници
Днес гневът е насочен срещу банкерите, чиято алчност не знае граници. Когато тези дни стана известно, че директорът на одържавената Royal Bank of Scotland Стивън Хестър искал да сложи в джоба си и годишен бонус в размер на 963 000 британски лири, общественото възмущение експлодира.
Медиите преустановиха барабанния огън едва след като Хестър се задоволи с годишната си заплата от 1,2 милиона лири. По същото време кралицата отне почетното рицарско звание на Фред Гудуин, който като директор на същата банка носи отговорност за срива й през 2008 година.
"Ние трябва да обуздаем силите на капитализма, а това е възможно само чрез глобално взаимодействие", заяви президентът Обама през 2009. Ала всички опити за презгранично реформиране на глобалната финансова система се провалиха.
Тайничко министър Осбърн може би е облекчен от този факт, защото на фона на потискащите прогнози за растежа на националната икономика Великобритания се нуждае повече от всякога от успешни банкери. Дейвид Камерън демонстрира, че е готов да ги защитава дори с цената на изолирането на Великобритания в ЕС.
АГ, ДПА, ДЦ, С. Гяуров; Редактор: Б. Узунова