За жабата от екрана и локвата на дивана

Представям си как щяха да се развият събитията, ако всичко това се случваше по друга телевизия: младеж с пружиниращи кокили се опитва да прескочи със салто 5 движещи се срещу него автомобила, препъва се в един от тях и пада неподвижен на земята - със счупен гръбнак, както се разбра по-късно.

На Втора германска обществена телевизия ZDF, в чието предаване се случи нещастието, право само чест реакцията на екипа й: камерите бързо се отклониха от контузилия се млад мъж и преминаха към общ план, нямаше повторения или забавени кадри от фаталния скок, нито интервюта с родителите на момчето в залата или след предаването, което незабавно бе прекъснато.

Да надникнеш в моргата

Шоуто отстъпи пред журналистическата етика. В неравната битка с частните телевизии за аудитория ZDF избра човещината пред заиграването с болката и страданието. Дали така биха реагирали българските медии?

Веднага оживява споменът за трагедията край р. Лим и кадрите, запечатали мъката на родителите на удавилите се деца; или трупът на Андрей Луканов в моргата. Мъката беше екранизирана, защото вдига гледаемостта и рейтинга. И така е не само с мъката, зрелищата са най-лесният път до славата. Псевдо-журналистиката напр. смята за скучни сюжетите с хората на изкуството, мисълта и науката, и умишлено ги избягва, освен когато се налага.

Виж, другояче стои въпросът със „светския” живот на разните тъй наречени ВИП-персони, по които се захласва огромната част /не само/ от телевизионната аудитория. Публиката се идентифицира със своите любимци и садистично наблюдава тяхното демитологизиране.

Медиите пък от своя страна лансират подобни псевдо-знаменитости, вкл. обикновени хора от реалити-форматите, защото са управляеми. Някои дори стават "известни" само с това, че са... известни. Форматите стават инкубатори на морална уродливост и речева нечистоплътност, в която еднакво активни са участници, водещи и зрители. Стига се дотам да се правят предавания за футболни съпруги или "мис"-ки, преследвани усърдно от репортери до близкия мол, при фризьора или пластичния хирург.

Да се вкопчиш в чуждия живот

Покрай дебата в Германия сега се чуват обвинения, че комерсиалните медии отдавна са преминали всякакви морални граници, че са ударили дъното на лошия вкус, че продават не информация, а зрелища, не ценности, а имидж. А нима това е по-различно в България!?

Така стигаме и до същината на въпроса: какъв всъщност е общественият интерес? Интересът на будния и отстояващ правата си човек или интересът на онзи, вторачил се в чуждия живот поради липса на смелост и въображение да изгради свой собствен? Как хубаво само го е казала Емили Дикинсън /в превод на Цветан Стоянов/:

Колко мрачно е да си някой

- и като жаба мокра -

да казваш цял ден своето име

пред възхитената локва!

Изборът винаги е личен и труден. Всеки сам решава какво да бъде - жаба, локва или свободен човек. Пред същия избор са изправени включително и медиите.