За интересния път на една българска пианистка в чужбина

Независимо дали е във водата или на сцената, и на двете места пианистката Мария Принц явно се намира в своя елемент. Оживено разказва как веднъж на Малдивските острови решила да си достави удоволствие и да преплува разстоянието между два острова. Насред океана обаче я застигнала лодка, за да я спасява. Вместо да благодари за помощта, Мария Принц се ядосала, че й развалят излета и сама се върнала обратно - плувайки. Любовта към плуването, казва Мария Принц, е едно от нещата, които е наследила от майка си.

Сама по пътя

Любовта към музиката пък със сигурност идва от баща й – големия български диригент и композитор Константин Илиев. “Естествено музиката е около мен от първия момент, в който можех да мисля. Но аз трябваше да си извоювам правото да поема по този път, защото баща ми в първите етапи на това развитие абсолютно не подкрепяше моята идея”, разказва Мария Принц. Едва когато се убеждава, че Мария иска да се занимава с музика не заради него, а заради самата себе си, баща й се помирява с нейния професионален избор.

Оттогава са изминали много години и виртуозната пианистка вече е покорила много музикални върхове. Миналата есен, например, бе дебютът й в световноизвестната Карнеги Хол в Ню Йорк. Какво ли е чувството да стъпиш на такава голяма сцена? “Интересното е, че точно такъв вид сцени са невероятно предразполагащи. Отговорността винаги е много голяма, когато свиря в България. Там все още имам чувството, че трябва да представя не само себе си, а и баща си.”

Емоционално завръщане

Мария Принц напуска България в края на 70-те години, за да специализира на Запад. Заради проблеми около разрешението да излезе в чужбина не се връща в родината две десетилетия. В това време от този свят си отива баща й, композиторът Константин Илиев. Мария Принц първоначално колебливо дава съгласието си да участва в концерт на българска сцена, който се провежда през март 1999 година.

“Много се уплаших тогава, като осъзнах какво означава това. Това не значи само човек да отиде някъде да изсвири един концерт. Това значи да си поднови взаимоотношенията със страната, където се е родил, но където не е бил от 20 години. Да види лице в лице промените, празните пространства, които са се получили от това, че хората, които са били най-важни за него, ги няма вече”, казва Мария. Положителните емоции обаче надделяват и от този момент пианистката Мария Принц редовно свири на българска сцена.