За какво гласуваха европейците?
26 май 2014В Германия християндемократите на Ангела Меркел (те са част от ЕНП) убедително печелят, в България също победи партия от ЕНП - ГЕРБ. Това не е изненада. Не поднасят особени изненади и останалите цифри от гласуването в неделя. Гражданите на ЕС все още не са загърбили европейското единение, но съмненията и тревогите им не бива да се премълчават. Тези съмнения и тревоги се материализираха в сравнително ниската избирателна активност (все пак малко по-висока в сравнение с предишните избори) и в рязко нарасналата подкрепа за евроскептични или откровено антиевропейски партии. В момента европейските политици трескаво търсят адекватен отговор на това послание, отправено им от избирателите. Бързо ще го намерят, ако успеят честно да отговорят на двете големи предизвикателства: първо - да се захванат с решаването на най-неотложните проблеми вътре в ЕС, от които зависят мирът, благоденствието и свободата на 500 милиона граждани; и второ - да удържат думата си и да укрепят твърде уязвимата демократична легитимация на ЕС.
Спешни задачи пред ЕС
Да, Евросъюзът може да се гордее, че е най-мощната икономика в света, че съчетава стопанската сила с грижата за социално слабите, че мирът, демокрацията и свободата са утвърдени на територията му повече откъдето и да било другаде - неслучайно ЕС получи дори Нобелова награда за мир. В същото време еврокризата и събитията в Украйна болезнено напомниха на европейците, че спешно трябва да отстранят няколко опасни дефекта в своята конструкция. Не случайно и двамата кандидати за председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер от ЕНП и Мартин Шулц от ПЕС през цялата предизборна кампания обясняваха какво смятат да направят за намаляване на младежката безработица, за постигането на валутна и финансова стабилност и за укрепването на банковия съюз. Очевидно е, че бъдещето на ЕС зависи от това да има работни места и прехрана за гражданите (и особено за младите, които са засегнати най-сериозно от кризата), да се запушат дупките, през които изтичат несъбраните данъчни постъпления, да се оздравят финансите и да се стабилизират бюджетите на страните-членки.
Моралната претенция си има цена
Но ЕС е не просто някакво общо икономическо пространство. Той има претенцията да бъде лоно на демокрацията и човешките права, да задава стандартите в това отношение. Ето защо - и по този въпрос кандидатите за председател на Еврокомисията многократно потвърдиха ангажимента си - европейците са длъжни бързо, справедливо и хуманно да решат проблема със стотиците хиляди бежанци, които напират към "крепостта Европа".
Тези хора не бива да бъдат затваряни във временни лагери, те не бива бъдат връщани с хладно безразличие и бюрократични аргументи, не бива освен това граничните европейски държави (най-вече Италия, Гърция, Малта, Испания, но също и България) да носят непропорционална тежест, тоест - прииждащите към ЕС хора трябва да се разпределят по-справедливо, да се отделят пари и ресурс за тяхното хуманно приемане и да се изготвят дългосрочни програми за тяхното интегриране. Което, впрочем, един ден ще се изплати, защото Европа старее.
"Лицемерие" - този упрек срещу ЕС се отправя не само заради бежанците. Тромавата, неубедителна, отчасти противоречива и политически оспорвана реакция на ЕС след събитията в Украйна и анексията на Крим също даде повод за обвинението, че Брюксел мери с двоен аршин. Ето защо днес е ясно, че Евросъюзът има нужда от истинска и надеждна обща външна политика - собствена външна политика, която не се диктува от Вашингтон. Във външните отношения ЕС трябва да говори с един глас, а тази необходимост не само лъсна през последните месеци – тя се вписва и във втория важен въпрос, на който европейските политици трябва да отговорят веднага: ще получат ли органите на ЕС повече легитимност и политическа тежест след тези избори?
Не през главата на избирателите!
Досега ключовите постове в ЕС се раздаваха не толкова от избирателите, колкото от правителствените ръководители на страните-членки. Преди сегашните избори за Европарламент тези ръководители поеха - макар и с половин уста - ангажимента да зачетат волята на избирателите при определянето на новия председател на Еврокомисията. Във вторник вечерта /27.5./ в Брюксел ще стане ясно дали лидерите ще удържат това свое обещание.
Ако го удържат и наистина предложат победителя в изборите (според неокончателните данни това ще бъде Жан-Клод Юнкер) за председател на Европейската комисия, Евросъюзът определено ще стане една по-демократична конструкция, с повече доверие от страна на гражданите. Ако обаче правителствените ръководители се отметнат от думата си и отново решат персоналните въпроси през главата на избирателите и само от гледна точка на властовите баланси вътре в ЕС, претенциите за демокрация и прозрачност, за политика "не от 19-ти век" ще отекнат на кухо. А съмненията и скептичността на избирателите в Европа ще бъдат потвърдени.