1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За кожата на "реформаторското мнозинство"

Полина Паунова6 ноември 2014

Тройна (?) коалиция с четворна подкрепа. Вместо да дава надежда за реформи, подобна конфигурация прилича повече на смокинов лист, прикриващ грижата за оцеляването на бъдещия Борисов кабинет. Коментар на П. Паунова.

https://p.dw.com/p/1DiBx
Снимка: BGNES

„Имаме дозата съгласие и така публикуван програмен документ на бъдещото правителство и можем да съберем подкрепата на три, а защо не и на четири от партиите в парламента“. Така Томислав Дончев от преговорния екип на ГЕРБ малко преди 22 часа в сряда тушира поредното възникнало напрежение около съставянето на кабинет. Само ден по-рано от Патриотичния фронт бяха съобщили, че няма да подкрепят предложената им програма, защото тя не отразявала вижданията им за управление на „майка България“ (по Валери Симеонов). Според Дончев обаче, спорните моменти са изчистени с компромиси от всички страни. Радан Кънев от Реформаторския блок пък обобщи, че партиите са демонстрирали достатъчно съгласие за кабинет, който да бъде подкрепян от мнозинство в парламента. Според него постигната конфигурация е възможно най-доброто в това Народно събрание.

И ако слушателят се ограничи с изказванията дотук, той наистина може да реши, че след едномесечни мъки най-после се оформя ново правителство с амбициозни задачи. И че в България за първи път се прави нещо, което е присъщо на политиката в развития свят - да се говори за програми, за сближаване на позиции и компромиси.

Детайлите на конфигурацията

Обнадеждаващи се оказаха обаче думите, но не и детайлите на тази конфигурация. По-обстойният поглед върху нея я осветява като смокинов лист, чиято единствена задача е да прикрие анонсираната отдавна от бъдещия премиер Бойко Борисов плаваща подкрепа на кабинета. Подобен тип управление пък гарантира всичко друго, само не и реформи. Затова и не е изненадващ фактът, че вместо за същността на съдебната реформа, например, бъдещите властимащи се съсредоточават върху представената като приоритетна ограда на българо-турската граница.

За да стигнем до детайлите, трябва внимателно да се вгледаме в изявленията на друите две партии, които ще осигуряват управлението. Ивайло Калфин от АБВ, например, потвърди постигнатите компромиси, които засега са само в сферата на общите приказки, и остави публиката с впечатление, че най-вероятно ще влезе в кабинета като социален министър. Според обясненията му, дори АБВ да има квота в правителството, партията няма да подпише коалиционното споразумение между ГЕРБ и РБ, а ще сключи собствено само с формацията на Борисов. За да има все пак нещо общо между всички компоненти на конфигурацията, АБВ ще парафира програмния документ на кабинета.

Във въпросната програма пък, според Валери Симеонов от националистите, като реформи са представени обещанието за референдум, който да пита гражданството за задължителното гласуване; ангажиментът за камери и повече полиция в проблемните за битова престъпност райони; оградата по българо-турската граница и дадената дума за прочистване на всички етнически назначения. Отново от Симеонов знаем, че в декларацията е залегнал и ангажимент за това, енергийни проекти в България да се осъществяват само при доказани изгоди и ползи за българската държава, независимо дали те са изгодни за ЕС.

Bulgarien Treffen Führer des Reformblocks in Sofia
Преговорите с Патриотичния фронт се оказаха трудно препятствие за БорисовСнимка: BGNES

Дори да оставим настрана откровено националистическите (и дори антиевропейски) приоритети, вкарани в управленския документ като реверанс към Патриотичния фронт, дори да се абстрахираме от факта, че очертаващата се коалиция няма ясен профил и се вписва добре в българската политическа традиция – на ангажименти с пожелателен характер, няма как да избегнем належащия въпрос кои ще са реформите, за които ще се бори реформаторското мнозинство (по Радан Кънев)?

Формула на оцеляването

Странната управленска формула, без значение какво е нейното цифрено изражение – 3+1; 2+2; 2+1+1 или 1+1+1+1 - не дава категоричен отговор на въпроса с кои гласове ще се осъществяват описваните като смели промени в публичната и съдебната сфера, например. Или в здравеопазването и образованието. Протяжните и претърпели няколко обрата преговори така и не дадоха ясна рамка за прокламираната като най-належаща съдебна реформа. Партиите не успяха да излъчат общо послание по темата, затова и не стана ясно дали ще прибегнат до палеативни мерки за разделяне на Висшия съдебен съвет на две или наистина ще посегнат към прогнилата от политически лобита прокуратура. От всички изказвания личи, че второто по-скоро няма да се случи - поради липсата на реформаторско мнозинство, въпреки сборуваните 137 гласа на тройната коалиция с четворна подкрепа в парламента.

Разминаванията между част от партньорите в основополагащата данъчна политика, вместо да дава отговори, по-скоро поставя поредица от питания. Например – разглеждането на вече внесеното предложение от БСП за прогресивен данък, което е настояване и на АБВ, ще постави ли част от управляващите в опозиция? А ако разсъждаваме в посока финансите на държавата, няма как да не стигнем до първия сериозен препъни камък за коалиционното единство – приемането на бюджета за идната година, който няма как да не бъде приеман от обещаното от Борисов „плаващо мнозинство“ в парламента. Подобен подход пък гарантира влизането на законопроекта в Народното събрание в един вид, преди да излезе оттам в напълно различен краен вариант.

Bulgarien Radan Kunev und Boyko Borissov
Двама бъдещи коалиционни партньори - Борисов от ГЕРБ и Кънев от РБСнимка: BGNES

Реформаторско мнозинство ли?

Като че ли най-значим е въпросът, повдигнат от Ивайло Калфин, за наличието на "лъчеви договорки от страна на ГЕРБ", вместо единен документ за управление. Подписването от Борисовата партия на две отделни коалиционни споразумения (ако се стигне до този вариант) – едно с АБВ и друго с РБ - скрепени с програмна декларация, споделяна и от патриотите, изглежда залага в бъдещото правителство по-скоро стремеж за оцеляване, отколкото възможност за реформи, прокарвани от едно монолитно мнозинство.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата