За кривото медийно огледало

Неясната собственост на медиите, концентрацията им в ръцете на олигархически структури, свързани с едрия бизнес и с партиите, и неспазването на правилата на професионалната етика и медийната хигиена са среда, в която виреят поръчковата журналистика и черният пиар. Освен платените омаскарявания на "поръчани" субекти, в България прави впечатление и странната регулация на медийния пазар. Софийският кореспондент на издавания в Италия "Наблюдател на Балканите и Кавказ" Франческо Мартино казва още следното:

"Това, което веднага ми идва на ум, е обстоятелството, че българските печатни медии по закон трябва да разкриват своите собственици, докато това изискване по отношение на електронните медии и най-вече на телевизиите, се заобикаля много лесно. По време на изборните кампании в българските медии зачестяват платените, но необозначени като реклама публикации.

В единия случай може да става дума за компромати, а в другия - за поръчкови репортажи и интервюта, които уж улесняват зрителите и читателите в техния избор, но всъщност играят ролята на скрита реклама", допълва Франческо Мартино. Случващото се преди и по време на избори в българските медии, според него, е израз на един стар проблем: неспазването на етичните правила в професията: "На медиите се плаща за омаскаряване на определени хора или пък за "хубаво" интервю или репортаж, които да променят натрупани негативни нагласи", резюмира Мартино.

Има ли простор за независими мнения?

Според Кристиян Шпар, ръководител на Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа, медийното многообразие в България трябва да бъде гарантирано. Германският експерт смята, че свиването на пазара и произтичащите от това финансови затруднения са критични за много от българските медии. Концентрацията им в ръцете на все по-малко собственици не е в полза на медийното многообразие. Този факт ограничава и разпространяването на свободни и разнопосочни мнения: "Журналистите споделят, че в работното си ежедневие рядко рядко получават подкрепа за изразяване на "по-различни" мнения. Нашите проучвания, разработени в партньорство с фондация "Медийна демокрация" също показват една известна еднаквост при част от медиите, посочва", посочва Кристиян Шпар.

Колегата му Франческо Мартино прави паралел с родината си: "Италия е световен пример за сливането между политици и медии, но размерът на италианския медиен пазар прави този проблем по-малко опасен в сравнение с актуалната ситуация в България с нейния малък и свиващ се медиен пазар. Концентрацията на медиите в ръцете на неколцина политици и бизнесмени в България е достигнала тревожно високи равнища. Силно впечатление ми направи фактът, че уж опозиционната медийна група на Ирена Кръстева доскоро заемаше проправителствени позиции. Изумително е, че има български медии, които вместо да са коректив на властта, я хвалят. Това е истинска екзотика за свободния свят", недоумява Франческо Мартино.

Няма свобода без финансова независимост

Според Кристиян Шпар зависимостта на медиите в България се дължи и на това, че много от тях нямат финансова независимост: "Когато медиите работят на загуба, те стават твърде зависими от други интереси. Няма многообразие без свобода и няма свобода без независимост. Плурализмът може да бъде гарантиран, само ако медиите си осигурят доходи от нови бизнес-идеи.

Един пример от Германия: някои вестникарски издателства поддържат допълнително кол центрове и рекламни агенции, или пък организират конференции, за да могат по този начин да финансират основната си дейност", казва Кристиян Шпар от фондация "Аденауер".

Автор: Н. Цеков, Редактор: Б. Узунова