Blogg 125 Jahre Auto

Познавам хора напълно безразлични към автомобила. За тях колата не е никакво откритие, а просто най-обикновено превозно средство. Такива хора обикновено не правят особена разлика между "Мерцедес" и "Москвич", между кабриолет и лимузина, истински се затрудняват с термини като амортисьор, дифузьор, диференциал или хибрид, и за които "4х4" просто е... равно на 16!

Познавам и друга категория хора, които подреждат нещата по приоритети така - автомобилът, децата, жената...

Аз съм някъде по средата. За мен автомобилът е велико творение на човешкия ум, откритие, направило хората по-мобилни и променило завинаги света. Гледам на колата като на необходимост, а не като разточителство или лукс, и се отнасям към нея с любов, без да позволявам това да се превръща непременно в страст.

Жената и колата

За разлика от много други, аз не смятам, че автомобилът е само "мъжка работа". Познавам немалко представителки на така наречения "нежен" пол, които не само се справят добре зад волана, но и се отнасят към колата с необходимото уважение. Е, може би не чак дотам, та да си сменят сами спуканата гума... Но и не само дотам, че познанията за собствената им кола да започват и да свършват само с това, че тя е например червена. Убеден съм, че колата подхожда на жената точно толкова, колкото и на мъжете. Нещо повече - има историческа връзка между жената и колата. Какво би станало например, ако преди 125 години Берта Бенц не бе инвестирала последните си пари във фабриката на съпруга си Карл Бенц, дал на света автомобила? И ако пак тя не беше подкарала това (за времето си) техническо чудо, за да възвести на света появата на съвременния автомобил? Да не забряваме, че също жена става първият човек, обиколил света с кола!

Първата ми кола беше една Шкодичка от "социалистическия" период на чешкия производител. Една от онези с размененото място на двигателя и багажника - отпред товариш, отзад наливаш масло. Бях я купил на старо за 100 германски марки. Бръмчеше като прахосмукачка, милата, разтреперваше се при 100 км/ч, а проходът "Петрохан" й вадеше душата. Но се държеше храбро. Не ме е оставяла на пътя, за което съм й много благодарен.

В света на автомобила 20 год. са цяла епоха

Със сигурност не само заради това, но днес отново карам същата марка кола. Е, вече от "капиталистическия" период на заводите в Млада Болеслав, междувременно погълнати от гиганта "Фолксваген". Повярвайте ми - разликата между двете е толкова голяма, колкото между "Москвич" и "Мерцедес", между кафето "Инка" и "Нес", между пенливите вина "Искра" и "Шампанско". А са минали само някакви си 20 години. В света на автомобилите обаче 20 години са цяла епоха. Следващата (епоха) със сигурност ще принадлежи на електрическите или водородните автомобили. Всички казват, че това е бъдещето. Аз не го отричам. Но го предпочитам в комбинация с класическото в автомобила. Затова за мен - един с повечко хром и по-малко карбон, моля! Ако може с любимите ми кръгли уреди със стрелки вместо бездушните модерни електронни дисплеи, и задължително с повечко цилиндри и доволно много екстри за повече удоволствие от шофирането, ако може!

Честит рожден ден на автомобила! Честито и на всички, които живеят с магията, наречена автомобил! Вече 125 години.