15 октомври 2020
Коментар от Биляна Михайлова
И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени, пише Робърт Бърнс, давайки импулс за една книга, която вече има почти статута на библия. В нея например се казва: "Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят."
Така пише в "За мишките и хората" от Джон Стайнбек - четиво, което може би наистина трябва да се превърне в библия на пандемичните днешни времена. Ето още един цитат: "Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те й отговорили: "Капанът за мишки е твой проблем, не наш!"."
Капан ли са мерките?
По неизвестни причини днес потенциалните жертви на пандемията са убедени, че им е заложен капан, вместо да се отнесат към ограниченията като към мерки, които ще им гарантират здраве. И не става дума само за София или България - случаи на безотговорност има из цяла Европа, както сигурно и отвъд нея. Обаче от това ни най-малко не следва, че тази безотговорност трябва мълчаливо да се преглъща - в крайна сметка и твоето собствено здраве зависи от това дали човекът до теб носи маска или не.
Ама те изобщо не предпазват, казват противниците на маските. И имат право на мнение, макар то да влиза в противоречие с разпоредбите. Но аз имам предвид другите: онези, които просто не си дават труда да сложат маската, защото са убедени, че така демонстрират независимост и свободолюбие – някакъв вид криворазбрана смелост и радикално несъобразяване с другия.
Хайде бе!
Маските би трябвало да се носят в превозните средства, в магазините, в ресторантите. И отчасти наистина се носят, но има и предостатъчно отклонения, които най-малкото леко ги обезсмислят. Когато пред строената дисциплинирана опашка се шмугне забързан младеж, забравил маската в колата си, и иска "само" набързо да си купи нещо скъпо. Когато четирима души чакат и второ такси, защото добросъвестно смятат, че до шофьора не бива да се сяда. А шофьорът на първото (без маска) явно няма нищо против да качи и и четиримата: "Хайде бе!". Когато доминантна клиентка с големи поръчки без каквато и да било маска обсебва всички продавачки в магазина с готовността си да остави много пари. И те се водят именно по тази готовност, а не по правилото, записано на собствената им витрина: "Допускат се само хора с маски".
"Ще се поболееш по-скоро от стреса да ме караш да слагам маска, отколкото от коронавирус", ехидно реагира на забележката ми самоуверен млад мъж. Да, в крайна сметка напусна дюкянчето, в което съм го заварила, но не заради моята забележка, а вероятно защото просто не е намерил търсеното.
"Няма да се въвеждат нови мерки, но то и съществуващите мерки не се спазват, да не говорим, че изобщо не се спазват", констатира огорчено българският здравен министър Костадин Ангелов. Браво - да кажем в такъв случай, щом властите се оказват напълно безпомощни да приложат на практика собствените си решения, както се вижда отчетливо от хаотичните опити да се запази някакъв ред. Но може и да се активизира малко повече съвестта на "околната среда", ако тя приема спазването на правилата за важно.
Да, ама ние сме над тези неща!
При това не са само в трамваите и ресторантите. В известен столичен литературен клуб на входа изрично пише "Носете маски!". Да, ама не, ние сме над тези неща - очевидно смятаха присъстващите изискани дами. Положили вероятно твърде подробен макиаж, за да го скрият под маска.
Пак да повторя: Изобщо не става дума за български феномен. В малко провинциално кафене в Германия персоналът усилено се бори да приучи клиентите към правилата за носене на маски и дистанция. "Неразумни са", констатира сервитьорката, на която постоянно се налага да напомня едно или друго. Е, има разлика все пак: Софийският сервитьор е облекчен, защото нито напомня нещо, нито носи маска.
Свещена простота
В берлинското метро пък се стигнало почти до масово сбиване. Млада майка с количка и друго детенце тръгнала да сяда, а жената до нея с леден глас я помолила да си сложи маската с думите: "Берлин е рисков район, опасявам се, че ще се заразя". Майката уверила, че щом седне, ще си сложи маската, в съседство обаче настояли да го направи, преди да седне, друг пътник се впуснал да й надене маската на лицето, децата се разревали...
Залитането от едната крайност в другата не върши никаква работа, разбира се. Но дори и съмнителната полза от носенето на маските (при положение, че по-добра защита срещу коварния вирус няма) може поне да донесе някакво спокойствие. Навярно обаче то не е нужно всекиму, след като на преден план излиза наглостта или потенциалната недосегаемост. Безчувствената статистика обаче, поне според мен, не допуска подобен лукс.
Другото обяснение е в свещената простота.