За мутрите светофарите винаги светят зелено

Преди почти година кола, возеща военния министър, удари на софийско кръстовище друг автомобил. Според очевидци потърпевшият потеглил бавно на зелено, докато държавният мерцедес доста по-бързо пресякъл на червено от предвидената единствено за ляв завой лента. Така че заради чакащите да минат направо автомобили нямало как да бъде предварително забелязан. При това бил без необходимата за „моторно превозно средство със специален режим на движение” двойна сигнализация.

Преиначаване на очевидното

Случаят бе започнал да се позабравя като всяка от безбройните „обикновени” катастрофи. Първо, защото бе засенчен от поредица още по-фрапиращи инциденти по пътищата, затвърдили масовото убеждение, че официалните кортежи в България се движат като самозабравили се мутри. И второ, защото провинилият се тогава шофьор от НСО бе отстранен и даден на съд, а за разлика от друг път съответните власти си позамълчаха – заради пострадалото при инцидента дете или пък просто, защото фактите изглеждаха напълно очевидни.

Това впечатление обаче е било твърде прибързано. Година по-късно не само че виновният шофьор не е осъден, но и след промяна на първоначални показания, изнамиране на нов свидетел и съчиняване на абсурдни експертизи, военен съдия връща делото на прокуратурата и й нарежда да повдигне обвинение и на цивилния шофьор за това, че не е избегнал удара. Така се оказа, че и най-очевидното може да бъде преиначено, което пък ни дава възможност като през лупа да видим докъде са стигнали нещата в България.

Потърпевшият - обвиняем, законът - излишен

Че тук престъпниците често се разминават с наказанието, а жертвите - със справедливостта, е световно известен факт. Както и че правосъдието често се изразява по-скоро в отказ от правосъдие. Оказва се обаче, че може да се постигне и повече - като един съдия превърне потърпевшия в обвиняем.

Свикнали сме и с това законите да се правят така, че пред тях някои да са по-равни от останалите. Пример за което е и споменатият „специален режим на движение”. Той дава практически неограничено право на едни с повод и без повод да унижават достойнството и да заплашват здравето и дори живота на други, с което ни нарежда по-скоро до страни като Русия и Виетнам, отколкото до онези, с които формално членуваме в една и съща общност.

Оказа се обаче, че законът може не само да се заобикаля, а и направо да се отменя. В случая става дума за Закона за движението по пътищата, но революционният почин може да се разшири като ограбеният бъде обвинен, че не е пазил имота си и така е съблазнил грабителя, а убитият - че не е избягал навреме от местопрестъплението.

Държавата - враг на гражданите

Мнозина от нас отдавна са се примирили и с факта, че тук са безгласни служители и слуги на държавата, а не обратното, както е на книга. Оказа се, че, след като си присвои ролята на работодател, държавата може да се превърне и във враг на гражданите.

Все пак по случая с преминалата на червено кола на незнайно накъде и защо забързалия се военен министър окончателната присъда все още не е произнесена. Оптимистичното в цялата история е, че тя предизвика рядко срещана гневна и единодушна гражданска реакция, а очевидци се изправиха с имената си, за да разкажат истината и да обещаят, че я защитят и пред съда.

Затова има надежда, че най-мрачният сценарий няма да се сбъдне. Може би все още имаме шанс да променим неписания, но желязно действащ закон, че за мутрите светофарите винаги светят зелено.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев