За новата книга на Сибиле Левичаров "Апостолов"

За най-новата книга на Сибиле Левичаров се появиха множество рецензии в немскоезичната преса. Те са в двете крайности - от суперлативи, например в седмичника "Ди Цайт", до пълно отрицание - в австрийския вестник "Ди Пресе". Ето по-важното от рецензцията, която прочетохме на страниците на лявоориентирания германски всекидневник "Франкфуртер Рундшау":

Това е една от малкото рецензии, в които се говори предимно за стила на писателката Сибиле Левичаров, като се избягват коментарите за обекта на нейната безпощадна ирония - родината на баща й България.

Глас, който си струва

За заглавие на статията е използван цитат, който би могъл да се преведе така: "Моля, да Ви лиша от присъствието си". Така, с тази доста странна фраза още в заглавието си, рецензията насочва към езика на писателката от български произход.

"Този глас си струва. Той е рязък, остър и очевидно женски. Една дъщеря започва да говори, но какво значи говори: тя иронизира, насъсква, пустосва, пее, подсмива се, ругае, превъзнася се, мечтае, агитира и дърпа всички струни на аристотеловото ораторство." Това пише вестник "Франкфуртер Рундшау" в началото на рецензията, преди да представи накратко съдържанието на книгата "Апостолов". Две сестри обикалят из родината на баща си - България, качени в колата на българина Апостолов, и се сблъскват с реалностите на балканския постсоциализъм.

Вестник "Франкфуртер Рундшау" хвали сатиричния талант на Сибиле Левичаров, който карал читателя да си спомня за сцени от филми на Кустурица. "Още в първите редове на романа се прокрадва фактът, че бащата е самоубиец. Името му звучи като чист сарказъм - Христо. Този Христо обаче е абсолютният противовес на Спасителя Христос.

Лична семейна история

Може би точно в това е косвеният смисъл от обиколката из България. Този човек се пази от всякакво приближаване, постъпката му нито може да бъде извинена, нито оправдана. Тя си остава една безсмислена смърт, която има разрушителни последици за семейството", обяснява "Франкфуртер Рундшау".

Според вестника, в романа си Сибиле Левичаров преработва явно личната си семейна история: "С фундаментален фурор героинята й препуска през историята. "Апостолов" е една освежително нестандартна книга. В края все пак настъпва тих сговор - не, разбира се, с бащата, но може би с тежкото наследство. Въпреки гъстотата на използваните препратки книгата "Апостолов" се чете леко и с удоволствие. Не е необходимо да дешифрирате всички подмятания, по-важно е да се отдадете на насладата, с която Сибиле Левичаров измисля думи, на ритъма, с който се мятат свободно асоциациите й", заключава "Франкфуртер Рундшау".