По-независим ли е Борисов от Орешарски?

Нищо не подсказваше този развой на събитията. Вучков не бе открит на пътен разклон, както някои министри от предишния кабинет на Бойко Борисов. Напротив - бе номиниран и подкрепян от партията си ГЕРБ. Вучков успешно игра ролята на антипод на Цветан Цветанов и макар да беше излъчен от мандатоносителя, се ползваше с доверието и подкрепата на останалите партньори в управлението. Въпреки това премиерът Борисов с готовност прие изненадващо подадената оставка на Вучков, след като преди това беше бламирал плановете на министъра за смени по върховете на спецслужбите.

Последваха спешни совалки от страна на управляващото мнозинство, целящи Вучков да си оттегли оставката. Той обаче отказа "на този етап". Така и не стана ясно дали напускането му е документално оформено или става дума за вербални демонстрации и от негова страна, и от страна на премиера. Този детайл ни дава основание да смятаме, че все още нищо не е окончателно и по любим маниер на Борисов историята може да придобие съвсем различен развой до края на седмицата.

Как се стигна дотук

Преди седмица вътрешният министър съобщи, че на правителственото заседание на 4 март ще предложи номинации за главен секретар на МВР, както и процедури за назначаване на шефове на ДАНС и ДАТО. Ходът му донякъде бе изненадващ, тъй като влезе в противоречие с намерението на министър-председателя да не пипа статуквото в сектор "Сигурност", наследено от кабинета "Орешарски" и асоциирано с модела "КОЙ".

Защо Борисов така отявлено брани хора, които в опозиционния си период наричаше „олигофрени“ и които са явно свързани с ДПС, не е задача с повишена трудност. За допълване на картината служи и подчертано позитивното отношение на медиите, свързани с Делян Пеевски, към премиера, което удивително напомня на топлите отношения между скандалния депутат и Борисов по време на предишния мандат на ГЕРБ.

Въпросът обаче е друг и той изобщо не би трябвало да отмества вниманието от съвсем отявлената демонстрация на свързаност между Борисов и Пеевски. Напротив - двата казуса трябва да се разглеждат паралелно.

Правният казус

Шефовете на ДАНС и ДАТО - Писанчев и Китов, както и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, без съмнение са политически назначения на предходните управляващи от БСП и ДПС. Част от идеята за реформи на новото правителство бе именно смяната на трите важни фигури в сектор „Сигурност“, свързвани в публичното пространство с Делян Пеевски.

Затова и една от първите задачи, с които се захвана ГЕРБ, беше да промени Закона за МВР и нормативни текстове, отнасящи се до ДАНС и ДАТО. От опозицията веднага скочиха с мотива, че се цели политическа чистка. И така защитиха „своите хора“ начело на сектора.

Законът бе окончателно приет от парламента в началото на февруари. Изненадващо обаче от него отпадна записаното преди това изискване главният секретар на МВР да е заемал пет години висша ръководна длъжност в системата - изискване, на което Лазаров не отговаря.

Пламен Нунев от ГЕРБ пък предложи от трибуната шефовете на ДАНС, МВР и ДАТО да бъдат освободени в едномесечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" и след това правителството да започне нова процедура по назначаването на техни наследници. Минути след като направи това предложение обаче, депутатът сам го оттегли. Воплите на опозицията малко стихнаха, а ден по-късно (точно в стилистиката и посоката на действие на БСП и ДПС) премиерът Борисов похвали Писанчев и Лазаров.

Истината е, че подалият в сряда оставка вътрешен министър Веселин Вучков беше бламиран още тогава. И от министър-председателя, и от управляващото мнозинство в парламента, което подкрепи закона. Защото във вида, в който е приет, този нормативен акт не позволява смяната на шефовете на служби и на оперативното ръководство на МВР.

Игра на уволнения и назначения

Ако въпреки всичко Писанчев, Лазаров и Китов бъдат сменени, наследниците им също биха били политически назначения. Точно като тези, които трябва да заменят. Защото смяната означава потъпкване на закона. Впрочем, по същия начин постъпиха БСП и ДПС, за да назначат своите протежета.

С други думи, върви една игра на уволнения и назначения: да ги сменим тези, защото са политически неприятни, и да сложим по-приемливи, които на свой ред ще станат неприятни на следващите управляващи и ще бъдат сменени с нови.

Освен че не работи за върховенството на закона, подобен ход директно нарушава нормативния акт. И е късоглед, защото не постига заветната цел - реформа. А реформа в условията на нашата реалност означава следното: изхвърляне на политиката от службите за сигурност, които всяка власт използва като репресивен апарат по модела на бившата ДС.

По-независим ли е Борисов от Орешарски?

Че до такъв етап не сме стигнали, стана ясно не в сряда, когато вътрешният министър Вучков си подаде оставката, а на 12 февруари, когато мнозинството в парламента прие такъв закон за МВР, който предполага закононарушение, ако някой от шефовете в сектор „Сигурност“ бъде сменен. А бъде ли нарушен законът, всяко назначение би било политическо. От тази гледна точка министър Вучков може би трябваше да подаде оставка горе-долу преди месец, когато законът бе приет.

И не на последно място: със зигзагообразните си движения по темата премиерът Борисов доказа почти еднозначно, че не е кой знае колко по-независим от Пламен Орешарски, наричан от самия него „марионетка“. Защото нали никой няма съмнения, че премиерът, който неведнъж е доказвал, че върховенството на закона не му е пръв приоритет, сега брани правото, за да защити индиректно свързаните с ДПС Писанчев, Лазаров и Китов.

Това е същият премиер, който може да продиктува на парламентарната си група какво да гласува и какво не, същият премиер, който може да оттегли предложението на депутата Пламен Нунев и така да моделира закона за МВР по начин, удобен за него. А и за Писанчев, Лазаров и Китов. А оттам и за онези, които ги назначиха.