За парче юношеска кожа

Анализ на Александър Андреев:

Религиозни права се сблъскаха с правото на телесна неприкосновеност в Германия. Съдът в Кьолн направи прецедент със своя присъда, според която религиозното обрязване на едно момче се категоризира като телесна повреда. Пламна спор, който стигна до парламента, а депутатите взеха решение, че трябва да се изработи специален закон. На територията на Берлин вече действа специална разпоредба, която допуска обрязването, ако са изпълнени три условия. Първо – родителите да дадат писмено съгласие. Второ – да докажат религиозната наложителност на това обрязване. И трето – операцията да бъде извършена от квалифицирани медици и по възможност да не причинява болка.

С две думи: политиката ужасно се подплаши и дръпна юздите на независимата съдебна власт. Най-вече заради намеците, че в Германия се възражда антисемитизмът. Пък и изобщо заради много острата реакция на двете верски общности. Защото и евреите, и мюсюлманите са единодушни, че една забрана на обрязването би засегнала дълбоко религиозната им идентичност.

Сблъсък на представи и ценности

Напоследък с ускоряваща се честота се надига практически един и същи спор. В момента дори се лее кръв заради един филм, който представя Мохамед в необичайна светлина. Навремето пък бяха карикатурите с Пророка, после изгарянето на екземпляри от Корана, после "Пуси Райът". Във всички тези и в много други случаи циклично се сблъскват религиозните чувства и свободата на вероизповеданието, от една страна, и нормите на правовата държава, от друга.

Съдиите от Кьолн са разсъждавали така: малолетното момче не може да се противопостави на своите религиозни родители, които са решили да го обрежат; то не само изпитва болка, но и остава с тази физическа промяна за цял живот. Накъде да се наклонят везните? Дали към религиозната свобода и родителските права по отношение на малолетните - или пък към телесната неприкосновеност? Струва ми се, че най-вече тук се сблъскват традиционни, да не кажа архаични представи и ценности с ценностите на модерния свят, сблъскват се колективни идентичности с днешния индивидуализъм и нагласата ни, че отделният човек е в центъра на света.

Показателно е, че дори християнските църкви защитиха правото на обрязване. Един високопоставен сановник на Католическата църква призова да имаме уважение към ритуалите и традициите на различните вероизповедания. Очевидно и християните малко се боят от правовата държава, която днес може да премахне разпятията от светски места, утре пък да въведе мюсюлманско вероучение в училищата. Казано с една хипербола: един ден някой може да реши, че християнското кръщение също е опасно, защото детето е заплашено от простуда или от удавяне, когато го топят в купела. Но сериозно: и при християните става дума за символи и ритуали, които са извор на идентичност и не бива да се пипат от светската или съдебната власт.

Екран на вярата и възгледите

Абсурдното е, че двете страни в този дебат взаимно се обвиняват в „средновековна изостаналост”. Едните – заради религията им, другите – заради нетолерантността. И двете страни привеждат медицински аргументи в своя полза. Обрязването било одобрено от Световната здравна организация като „хигиенично”, твърдят защитниците му. Обрязването вреди на малолетните, казват пък германските лекари, които не пропускат да споменат в същия контекст и различните телесни обици – защото нали и за тях се посяга на неприкосновеното детско тяло.

Впрочем, като стана дума за пирсинги: татуировките, които са все по-модерни напоследък, за много млади хора изпълняват функции, сходни с тези на религиозното обрязване на момчетата. Те оставят трайни и неизличими следи върху тялото им, които са демонстрация на определена идентичност. С две думи и в обобщение: тялото като екран, върху който проектирам вярата и възгледите си.

Автор: А. Андреев/ Редактор: Б. Рачева

Съвместно с предаването на БНТ "Светът е седем"