За по-човешко отношение към бежанците

Досега статуквото беше такова, че хората, търсещи убежище в ЕС, могат да подадат съответната молба само в страната, в която за първи път са стъпили на територията на Европейския съюз. Ако бежанците продължат пътя си към някоя друга страна-членка на Общността, съответната държава има правото да ги върне в страната, която първа ги е приела. Тези разпоредби се съдържат в т.нар. регламент Дъблин II. Споразумението е кръстено на града, в който бе сключено преди 10 години.

Какво става обаче, когато кандидатът за убежище е бил третиран нечовешки в държавата, в чиито компетенции е процедурата за даване на убежище? Може ли при това положение да бъде върнат обратно в тази страна? Решение по този казус взе сега Европейският съд в Люксембург - в отговор на жалбата на един ирански кандидат за политическо убежище. През 2007 година той се отправя от Гърция към Германия, където живее семейството му. Но германските власти спазват регламента Дъблин II и връщат мъжа обратно в Гърция, където той е временно арестуван, а след това живее месеци наред на улицата. С решението си Европейският съд не променя из основи регламента Дъблин II, но внася промени в правилата: в случай, че бежанецът е третиран унизително или нечовешки в страната, където е стъпил за първи път на територията на ЕС, държавата, която извършва екстрадирането, е задължена да разгледа молбата му за убежище.

Гърция и другите

Още навремето, когато обществеността чу за първи път историята на иранския бежанец, представите за гръцката политика за бежанците се промениха из основи. Оттогава насам ЕС започна да наблюдава зорко как Гърция третира бежанците. Германия например отдавна вече не екстрадира бежанци обратно в Гърция. Германската евродепутатка от партията на Зелените Ребека Хармс, която наскоро беше в Гърция, споделя пред Дойче веле следното: "Моето впечатление е, че сега в Гърция нито един бежанец не може да разчита на нормална процедура за даване на убежище, която да доведе до признаване на статута му. Дори жертвите на мъчения практически нямат никакъв шанс. Затова бежанците предпочитат да останат в нелегалност. Те са напълно беззащитни", казва Хармс.

Тук обаче става дума за нещо повече - за цялостната европейска политика за бежанците. Страните от Южна и Югоизточна Европа, където пристигат повечето бежанци, запътили се към Европа, се оплакват, че вече не искат, а и не могат да носят цялата тежест. В същото време държавите от Средна и Северна Европа защитават регламента Дъблин II. Ребека Хармс е на мнение, че оплакванията на южноевропейците са напълно оправдани: "Страните от Северна Европа се крият зад регламента Дъблин II и не искат да предприемат справедливо разпределение на тежестта", казва тя, като същевременно обвинява южноевропейските държави, че са престанали да водят правилна бежанска политика. Нейното предложение е да се отмени регламентът Дъблин II, а на негово място да се въведат квоти за разпределянето на бежанците.

Настъплението на популизма

Карл Коп от организацията в помощ на бежанците "Pro Asyl" също е на мнение, че Дъблин II е отживелица: "Вече е невъзможно да се вярва сляпо на всички в ЕС. Защото дори в страни-членки на Европейския съюз се стига до тежки нарушения на човешките права", казва Коп.

И още нещо: дори съдилищата да излизат с присъди в защита на бежанците, това не решава някои вътрешнополитически проблеми в отделните страни. Навсякъде в Европа дясноекстремистките партии са в настъпление. И всички те имат поне една обща цел: да ограничат притока на чужденци.