За правителството на Орешарски

Правителството и до днес почти изцяло игнорира продължаващите със седмици протести с искания за оставка. И не спира със спорните персонални решения, реабилитацията на бивши служители на Държавна сигурност, с политически мотивираните уволнения в министерствата и администрацията, както и с вербалните атаки срещу мирно протестиращите. Погрешно ще е да се твърди обаче, че протестите са насочени само срещу сегашното правителство - те са всъщност срещу цялата политическа класа, срещу системните неуредици и особено - срещу олигархията. Това се казва в анализа на фондация "Конрад Аденауер" с автори Марко Арнд и Луиза Славкова.

Както показват проучванията, 72 процента от българите смятат ситуацията в страната за непоносима. 44 на сто подкрепят протестите, 37,5 на сто искат нови избори. Но също толкова са и хората, които са против оставката на правителството. Ако изборите се провеждаха днес, в парламента биха влезли ГЕРБ, социалистите и ДПС. А Реформаторският блок би получил 19 процента подкрепа.

От Тихолов до Пеевски

Авторите на анализа обясняват, че в патовата ситуация в парламента оцеляването на това правителство е възможно благодарение на гласовете на "Атака". И именно на тази база се взимат съмнителните персонални и политически решения - типични за БСП и ДПС. Те са свързани твърде малко с общите интереси, националните приоритети или средносрочните и дългосрочни стратегии, по-скоро - със собствените и личните интереси. Това личи особено много при назначенията на хората от "втория ешелон", които обаче са не по-малко важни. Те остават донякъде незабелязани от медиите, не на последно място поради това, че правителството провежда много централизирана и сдържана медийна политика, която се направлява от пресцентъра на Министерския съвет - медиите често биват канени на пресконференциите със закъснение, често не остава време за въпроси, а прессъобщенията на отделните ведомства се съгласуват с централния пресцентър преди публикуването им.

Експертите на фондация "Конрад Аденауер" представят редица примери за погрешни персонални решения на кабинета Орешарски - от предложения за министър на инвестиционното проектиране Калин Тихолов, прочул се със скандала "Дюнигейт"; през назначения вместо него Иван Данов, получавал социални помощи във Франция без да има право на това; до Делян Пеевски.

Последният олицетворява всички неуредици в днешното българско общество и е показателен пример за тригълника, включващ политика, бизнес и медии, утвърдил се по време на управлението на Тройната коалиция и на НДСВ, сочат авторите на анализа. Те детайлно проследяват биографията на Пеевски и цитират също думите на Пламен Орешарски, изречени на 14 юни: "Или ще подкрепим кандидатурата на Пеевски, или правителството ще се оттегли".

От този ден нататък всяка стъпка на правителството се следи много внимателно, независимо дали става дума за промени в учебния материал по български език или за Закона за хазарта. Предприетата актуализация на бюджета също бе подложена на критика. Увеличаването на дефицита с един милиард лева няма да доведе до увеличаване на минималната работна заплата, каквито бяха очакванията. А някои икономисти се опасяват, че кредитът може да бъде използван за ускореното връщане на ДДС на близките до правителството фирми, т.е. ще бъде използван като чист властови инструмент. Станишев обоснова липсата на обществен дебат по бюджета с това, че населението не разбира нищо от проблематиката.

Завръщането на номенклатурата

Сред участниците в протестите срещу кабинета, започнали на 14 юни, има мнозина, които настояват за лустрация и държавно стимулирано преодоляване на миналото. Последното правителство на ГЕРБ все пак отзова около 30 свързани с Държавна сигурност посланици, но именно на този фон тяхната днешна реабилитация е още по-смайваща. Тя започна още при управлението на служебния премиер Марин Райков - с мотива, че в противен случай потенциалът на тези хора ще остане неизползван. А още с назначаването му новият външен министър Вигенин обяви пълната им реабилитация.

Най-вероятно острите обществени реакции попречиха те отново да бъдат изпратени в чужбина, затова пък бяха "овъзмездени" с високи постове във Външното министерство. Като например Георги Димитров - агент на Второ главно /контраразузнаването/, който бе назначен за държавен секретар на дипломатическото ведомство. Димитров е бивш външнополитически съветник на президента Георги Първанов, консултирал е бившия премиер Станишев и външния министър Ивайло Калфин. Както заявява самият той, визирайки управлението на ГЕРБ: "Имаше само едно правителство, което не искаше да работи с мен, и то падна".

Чрез този вид назначения на ключови позиции модернизацията става невъзможна и манталитетът на биполярното мислене само се задълбочава, сочат в анализа си двамата експерти. Те отбелязват и оспорваните назначения на Муса Палев за областен управител на Благоевград, на заместник-министъра на земеделието Бурхан Абазов, на председателя на Българския енергиен холдинг Георги Христозов и много други. Близко е до ума, че тези номинации обслужват определени икономически интереси, прокарвани чрез назначаване било то на хора с ясна принадлежност към тези кръгове или на марионетки със спорни професионални компетенции, посочват авторите на анализа.

Заключението

"Държавата има нужда от нов кредит на доверие", каза Бойко Борисов в деня на оттеглянето на неговото правителство през февруари 2013. Цялата политическа система се намира в дълбока криза на доверие. И ако има някаква добра новина, тя е, че покрай кризата се роди едно активно гражданско общество, което вярва не на политическата класа и на институциите, а на демократичните ценности.

Благодарение на протестите е постигнато нещо много важно: новата дефиниция на гражданското общество, което е активно не само в интернет и периодически ходи на избори. То изисква и провежда мерки, за да утвърди мястото си в една функционираща в съответствие с демократичните принципи политическа система. На това гражданско общество симпатизират мнозина, макар и да не участват в протестите. То окуражава хората да се разделят с наследения от комунизма манталитет "така или иначе не мога да променя нищо" и да заемат активна позиция.

Независимо дали сегашното правителство ще подаде оставка или не, няма съмнение, че в бъдеще никой кабинет няма да може да си позволява подобен политически стил и подобно игнориране на действителността. Българските политици занапред ще трябва да дефинират по нов начин своя подход и своята позиция, ако искат да управляват по-продължително време. Това се отнася в най-голяма степен за социалистите, които със своята политика отблъснаха мнозина млади лявоориентирани хора, рискувайки да проиграят бъдещето на партията.

Автор: М. Арнд, Л. Славкова / Б. Михайлова; Редактор: Б. Рачева