За Русия и кашата

Георгий Сатаров е председател на руския фонд за сравнителни политически проучвания ИНДЕМ. Бил е съветник на руския президент Борис Елцин. В интервю за Дойче Веле Сатаров говори за политическата и икономическа ситуация в Русия след анексирането на Крим и прави оценка на ефективността на наложените от Запада санкции.

ДВ: Московският "Марш на мира" в подкрепа на Украйна демонстрира готовността на руското гражданско общество за протестни акции, независимо от пропагандата и силното влияние на държавата. Доколко руската опозиция е способна да оглави този протест?

Сатаров: Навремето Артър Шлезинджър-младши написа, че на всяко поколение му се пада по една революция. Сега в руската политика навлязоха хора, които са израснали на известна дистанция от държавата и поради това се самоопределят като свободомислещи. Тези хора са образовани и успешни, умеят да се организират, готови са да работят за общото благо, а не за личния си интерес. Затова гледам с оптимизъм на новото поколение политици.

ДВ: Как оценявата резултатите от последните допитвания, според които 85 процента от руснаците подкрепят Путин?

Сатаров: Тези цифри нямат никаква връзка с понятието "обществено мнение". На "Марша на мира", където се събраха десетки хиляди хора, имаше само няколко противници на този протест - това са т.нар. "деца на телевизията", които по време на "Марша на мира" се криеха с плакатите си зад полицейския кордон. Виждайки това, човек неволно се пита къде са тези 85 процента, които обичат Путин и "нашия Крим"? Тези митични цифри са само игра на народа с властта. А играта е много проста: "Вие ми задавате въпрос, а аз отговарям така, както сте ме учили. Но не желая да имам нищо общо с Вас". Така че тези 85 процента, които уж подкрепят Путин, са всъщност измислица. В същото време трябва да призная, че в Русия, естествено, все още има немалко хора, които се прекланят пред Путин и изпадат във възторг от неговите "външнополитически достижения".

ДВ: Действията на Путин по отношение на Украйна разочароваха много политици в ЕС и САЩ. А до неотдавна Западът вярваше, че Русия върви по пътя на конструктивното сътрудничество. Каква е причината за тези неоправдани надежди?

Сатаров: Основният проблем е в гледната точка на западните политици, които бяха начертали за себе си такъв модел на Русия, който им позволяваше да следват удобен външнополитически курс, базиран на краткосрочната ефективност. В действителност обаче този курс се превърна в колосален дългосрочен провал. Повечето вътрешни наблюдатели са убедени, че в Русия всъщност не се е случило нищо неочаквано. Преди събитията в Украйна станахме свидетели на руско-грузинската война, а и на дългогодишната "война" на руските власти срещу собствения народ. Общото между тях е, че Западът реагира вяло и на едните, и на другите събития. И сега Западът продължава да залага на абсолютно несъстоятелната стратегия на малките крачки.

ДВ: Оказват ли западните санкции негативно въздействие върху руската икономика?

Сатаров: Икономическата ситуация в Русия няма никаква връзка с последствията от санкциите. Работата е там, че руските власти вредят на икономиката много повече от каквито и да било санкции. В случая става дума за огромна "колекция" от престъпления. А най-сериозните проблеми започнаха много преди въвеждането на санкциите.

За руския елит е много удобно да приписва всичко лошо на Запада и паралелно с това да ни лъже, че ще се справим, при това сами. Но ние не можем да се справим, защото в Русия на практика няма функциониращи институции. А най-лошото е, че нямаме независима съдебна власт. В страната се ширят повсеместна корупция, кражби и държавен рекет, а капиталът бяга от Русия.

Що се отнася да ефективността на санкциите - да си припомним как в книгата "Граф Монте Кристо" дядото приучава внучката си да поглъща минимални дози отрова, защото подозира, че някой иска да я отрови. Така и санкцийките на Запада приучават Русия да поглъща безпроблемно всяка следваща доза.

ДВ: Как, според Вас, трябваше да реагира Западът на руските действия спрямо Украйна?

Сатаров: Въпросът за реакцията на Запада трябва да бъде поставен другояче: какво трябваше да направят западните политици 10 години преди началото на руско-украинския конфликт, за да го предотвратят? На първо време Западът трябва да осъзнае, че е много опасно да се влюбваш в политици. Историята показва, че тази любов води до крах. Западът обаче постоянно се влюбва в руските политически лидери- първо в Горбачов, после в Елцин, а накрая и в Путин. Някакъв западен политик погледнал Владимир Владимирович в очите и съзрял в тях не знам какви дълбини... Затова Ви съветвам: не се влюбвайте в политици! Иначе неизбежно ще преживеете огромно разочарование.

ДВ: Какъв е изходът от тази сложна ситуация?

Сатаров: Не знам. И не вярвам някой да знае. Представете си, че за закуска сте си сварили не овесена каша, а някаква помия, която не бива да ядете, защото е опасна за здравето. Но нямате и рецепта как да превърнете помията в нещо годно за консумация. Така е и сега - кашата е забъркана, но никой няма представа какво да се прави оттук нататък.