За Украйна - без клишета и полуистини!
11 юни 2012Разговорите за Украйна по правило тръгват от историята и културата, литературата и политиката, преминават през трагичната, продължила няколко века полско-украинска обвързаност, през болезнените спомени и невъзприетите поуки на 20 век и неунищожимия вирус на тоталитаризма в днешна Европа, за да се стигне до непроницаемото було на информационното общество, изместило Желязната завеса и до разрастващото се от американизацията невежество, което облекчава манипулацията на общественото съзнание.
Включването на телевизора само потвърждава изреденото: Американският президент Обама нарича германските концентрационни лагери "полски", а в отговор на изразеното от полска страна възмущение, от офиса му недоумяват - какво пък толкова? В същото време предаването на БиБиСи "Панорама" предупреждава британските фенове че "ще се върнат от Полша в ковчези", а московският кореспондент на "Дойче веле" е намислил, на всяка цена да намери доказателства за расизма на украинските запалянковци. Дори помолил свое колеги в Лвов да му организират няколко подобни мнения, с което предизвикал силно отчуждение.
Манипулациите нямат почивен ден
Образът на варварския европейски Изток, в който се вихрят ксенофобски, расистки и антисемитски банди надвисва неумолимо над главата на стъписания обитател на Запада, който в продължение на седмици е засипван от медиите със съобщения за "Диктатурата в Украйна" и призиви за бойкотиране на Европейското първенство, ако Юлия Тимошенко не бъде пусната от затвора.
Обидената реакция на поляците спрямо несправедливото очерняне на тяхната страна изглежда като "Дежа вю", в крайна сметка не за пръв път слагат двете страни в един кюп. Те тъкмо бяха започнали да изплуват от "сивата мъгла", в която според разпространеното на Запад мнение светът отвъд Желязната завеса все още тъне, когато ги връхлетя поредната вълна от информационна плява, съставена от стереотипи от времето на Студената война, невежество и естествения човешки страх спрямо всичко непознато. Двете страни реагираха на това отношение обаче по различен начин.
За разлика от Украйна, Полша е нормална дееспособна държава. А в Украйна политическата система продължава да функционира зле, без промени и след Оранжевата революция, а представителността както на управляващите, така и на опозицията е доста спорна, като се има предвид, че според последните проучвания Янукович се ползва с подкрепата на 19 процента от украинците, а Тимошенко - с 10 на сто.
Зрелостта има нужда от време
Полша има собствено мнение, докато за 20-те си години на независимост Украйна така и не придоби тази способност. Украйна не можа да си стъпи на краката след времената на "Сталинисткия мир" и съпътстващите го мерки като ликвидирането на интелектуалците. "Интелектоцидът" продължи до самия край на Съветския съюз, а последствията от това интелктуално опустошение стават особено отчетливи напоследък. Ако една държава няма собствено мнение, то другите започват да говорят вместо нея - и то не непременно истината.
В този смисъл едно връщане назад в историята не би било излишно. Така например първият по-съвременен модел на "Обединените нации" включва Великото херцогство Литва, обединено с Полша, а неприемането на Украйна за пълноправен член на това обединение на времето довежда до упадъка на Полша, до подема на Руската империя и до промяната на цялостното геополитическо състояние на региона за следващите 300 години.
Далеч преди Франция и Германия да заговорят през 50-те години на миналия век за създаването на Европейски съюз, в кореспонденцията между полския писател Йежи Гидройч и украинския интелектуалец Георги Шевелов е скицирана структурата на бъдещата нова, обединена и свободна Европа. Полша вече е част от нея, Украйна - още не: за да се стигне дотам, трябва да мине поне още едно поколение. То трябва да бъде оставено да съзрее в интерес на общата европейска сигурност.
АГ, ДПА, ЗЦ, ОЗ, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова