Забравените бежанци от югославските войни

Писмото прилича на онези, които разпращат измамници по мейла: „Вие сте хилядният човек … и печелите жилище!”  Семейство Гнятович от Панчево, недалеч от сръбската столица Белград, обаче действително е хилядното семейство, което получава нов дом по линия на Регионалната програма за жилищно строителство. Ключовете за новата типова къща предава лично външният министър Ивица Дачич.

През 1955 г., малко преди края на войната Милослава Гнятович бяга в Босна от малкото градче Ключ. „Оттогава насам живея под наем с трите деца. Бях изгубила почти всяка надежда, защото е трудно да се закупи собствена къща. Парите от заплатата стигат едва колкото да свържем двата края”, казва тя  и добавя: „Новата къща е хубава, за нас тя е жизнено важна.”

Преди три години Милослава за първи път чува за Регионалната програма. Тя се финансира предимно от европейски средства и си поставя за цел до средата на 2019 година да осигури собствен дом на близо 8000 семейства в Сърбия, Босна, Черна гора и Хърватия. Става дума за бежанци от кървавите войни, бушували през 1990-те години след разпадането на Югославия. Много от тези хора и днес живеят в пълна мизерия в различни бежански центрове. 

Обещани са 271 млн. евро

Недалеч от Панчево, в едно предградие на Белград, се изгражда нов жилищен блок. До края на годината подслон над главите си трябва да получат още 235 бежански семейства. Повечето от новите близо 5 000 жилища, се изграждат в Сърбия. Страната приюти по време на войните в бивша Югославия и непосредствено след тях близо 540.000 бежанци от Хърватия и Босна. Също както в съседните републики, и тук методите за оказване на помощ са различни: на някои места строят жилищни сгради и старчески домове, другаде монтират типови къщи, изкупуват стари селски имоти или даряват на безимотните строителен материал.

„Идеята беше да се удовлетворят потребностите на хората, но и да се използват наличните средства максимално икономично”, казва Щефан Селен, зам.-директор на Банката за развитие към Съвета на Европа, която управлява финансовите средства по програмата. "Съвсем ясно е, че изграждането на ново жилище е по-скъпо, отколкото ако на семейството се отпусне строителен материал за довършване или ремонтиране на някой пустеещ дом. В провинциалните региони има множество празни къщи, а там хората, които имат някакви познания в селското стопанство, лесно биха могли да си изградят собствен поминък”, добавя той.

В края на юни се проведе ежегодната конференция на донорите, в която участва и Щефан Селен. Той се радва, че във време на толкова многобройни кризи все още може да се събуди интерес към съдбата на югославските бежанци. Досега са обещани 271 млн. евро, от които 232 млн. от европейския бюджет. Над 100 млн. вече са отпуснати. Най-големите донори са САЩ, Германия, Норвегия, Швейцария и Италия.

Без трайна подкрепа 

Така че поне някои бежанци сега могат да разчитат на закъсняла справедливост. След края на войната с над 100.000 жертви и прокудени, новосъздадените републики на Балканите не бяха в състояние да оказват трайна помощ на нуждаещите си.

„Преобладаващата част от сръбското население приемаше бежанците като свои съграждани”, спомня си журналистът и сценарист Филип Шварм, който също пристига като бежанец от Хърватия. „Само че впоследствие останахме без трайна подкрепа. Повечето от нас можеха да разчитат единствено на самите себе си. Те работеха тежко, за да изградят за себе си и децата си нов живот”, казва той.

Регионалната жилищна програма показва, че вражески настроените някога съседи могат добре да си сътрудничат, ако загърбят популистките призиви. „Ние всички бяхме силно засегнати – Босна и Хърватия – от войната, Сърбия – от бежанската вълна, бомбардировките на НАТО и санкциите”, казва сръбският комисар за бежанците Владимир Кукич и допълва: „Сътрудничеството е единственият начин да се изградят отново мостове между нас.”

Добър образец

Щефан Селен добре познава дебатите за бежанците в родината си Германия. Хората там имат желание да помагат, но възможностите им не са неограничени при толкова много бежанци от цял свят. „Тази програма може да бъде използвана като образец - не само за изграждането на технически структури, а и за развиването на сътрудничество между враждуващи преди страни”, казва Селен.

Типовата къща, в която ще се нанесе семейство Гнятович, е твърде малка – три стаички, баня, тоалетна и мъничка тераса – всичко това на няма и 60 кв.м. От едната страна жълтеят полята с царевица и слънчоглед, от другата страна – се чуват кокошките и козите на съседите. Дали няма да им е тясно? Милослава Гнятович е категорична: „Този дом е наш и това е единственото, което има значение”.