Зависими от руския кран

Германия внася близо една трета от нужните на страната количества природен газ от Русия. В повечето страни от Източна Европа обаче енергийната зависимост от Русия е доста по-голяма: балтийските страни, Полша, Словакия и България са почти на 100 процента зависими от доставките на руския държавен концерн "Газпром". Унгария пък покрива около 70 на сто от потребностите си с внос от Русия, но там природният газ е най-важният от всички енергийни носители: почти няма домакинство, което да не е включено към газовата мрежа на страната и да не се отоплява с газ.

Националните егоизми на държавите от ЕС, както и липсата на обща енергийна политика доведоха дотам, че и до днес източноевропейските страни не могат да се освободят от своята зависимост от Русия. А някои тях, като например Унгария, изглежда, че и вече не желаят това. Вместо това унгарското правителство предпочита да дърпа струната на популизма в енергийната област. "Това е Света Барбара - покровителка на всички миньори", казва пред репортер на "Дойчландфунк" Атила Холода, сочейки с ръка 30-сантиметрова дървена фигура на светицата. Тя е закрилничка също и на работещите в петролната и газовата промишленост, но очевидно и светицата е безсилна срещу късогледата енергийна политика на правителството, добавя минният инженер. И той знае, за какво точно говори: преди е работил като мениджър в държавната унгарска газова и петролна компания МOL. Бил е дори заместник-държавен секретар по енергийните въпроси. В това си качество тай е отговарял също и за отношенията с Европейския съюз.

На този отговорен пост Холода е настоявал за бързо разширяване на европейската газопреносна мрежа и за това, Унгария да намали 70-процентовата си зависимост от руските енергийни доставки. В тази посока е работила също и Полша, която е още по-силно зависима от руския "Газпром"."Искахме да намалим енергийната си зависимост от Русия", уверява Холода и добавя, че усилията им са били подкрепяни от ЕС. После обаче инженерът сам се убедил, че в политиката думи и дела не винаги съвпадат. Особено когато става дума за природен газ. Европейският проект "Набуко", който беше замислен като алтернатива на руските газови доставки, е само един от примерите за това.

Разделяй и владей!

"Германия беше голям привърженик на проекта "Набуко". Но подкрепата се изразяваше само на думи. Никой не посмя да вложи парите си в него", казва Атила Холода. Германия, която в момента покрива едва около 30 на сто от потребностите си от газ с внос от Русия, вместо това реши да изгради собствен газопровод към Русия - по дъното на Балтийско море. А проектът "Набуко", който трябваше да облекчи много страни от Югоизточна Европа, се провали окончателно миналата година. Това беше тежък удар за всички, които разчитаха, че по този начин ще намалят своята зависимост от Русия.

В същото време сериозно издиша и солидарността между отделните балкански страни: до този момент не е построен нито един от газопроводите, които трябваше да свържат националните газопреносни системи на Хърватия, Унгария и Румъния. Всяка отделна страна се стремеше да си осигури доставки отвън, но не и да помага на останалите си съседи. Всичко това максимално улесни руския монополист "Газпром" да диктува условията на пазара - както по отношение на цените, така и на газопровода "Южен поток", в който руската държавна компания е водеща.

"Руснаците постъпиха много хитро. Те веднага схванаха, че съществува истински комуникационен проблем между централноевропейските страни и ЕС. В същото време всички страни от бившия Източен блок имат историческо обусловени връзки с Русия, които руснаците винаги са използвали на принципа "Разделяй и владей!".

Накъде върви Унгария?

Ловкият енергиен стратег Владимир Путин успя да привлече на своя страна и унгарския министър-председател Виктор Орбан по въпроса за бъдещите доставки на електроенергия за страната: Русия смята да изгради в Унгария нова атомна централа, която ще се финансира с руски средства. Експертите предполагат, че новият проект ще излезе твърде скъпо на Унгария и обвиняват Виктор Орбан и в "енергиен популизъм", който може да се окаже по-опасен дори и от руската зависимост на Унгария: през пролетта премиерът Орбан намали със закон цените на тока и газа, коета означава, че разликата до реалната им цена ще бъде субсидирана с пари от бюджета. С това Унгария не само нарушава европейското законодателство, но и залага на карта сигурността на енергийните си доставки, казва Атила Холода:

"С тези ниски цени правителството скоро няма да разполага с достатъчно средства за издръжката на газопреносната и електрическата системи на страната. Прогнозата ми е, че до 2-3 години Унгария ще се окаже нещо като "черна дупка" насред Европа", казва енергийният експерт.