Да си отвоюваме обратно завладяната държава. Но как?

За пръв път от много години на жълтите павета излязоха различни хора. В сегашните антиправителствени протести не доминира типажът „автентична градска десница“ – либерал, еколог, консерватор. Което в определен смисъл е жалко. Сега има всякакви, включително политици – от Румен Гечев и Румен Петков, до Мая Манолова и Костя Копейкин. Което в определен смисъл е още по-жалко.

Но забележително новото са най-младите – хора на по двайсет и няколко години, които досега страняха от публични прояви. Немалка част от тях изглежда са студенти в чужбина, върнали се в родината заради коронакризата. Един от тях дори бе брутално пребит от полицията. Най-младите наистина изглеждат умни и красиви и, поне биографично, са свободни от бремето на безкрайните късания на ризи вдясно – ако изобщо ляво-дясното има за тях някакво значение.

Синьото отсъства

В традиционната градска десница обаче традиционно пак са разделени. „Чистите“ не могат да викат „за“ Радев и да застанат до Корнелия Нинова и Мая Манолова. А „колаборационистите“ стискат зъби пред общата цел – оставката на главния прокурор Иван Гешев и на премиера Бойко Борисов. Като цяло „чистите" май са повече и отсъстват.

Дали синьото отсъствие обаче няма да похаби достойно спечеления капитал? Защото лавината на недоволството тръгна от една брилянтна гражданско-политическа акция на сините, на която завиждат и враговете им. Щурмът на Христо Иванов и съратници на плажа на морския Догансарай показа нагледно на всички какво значи завладяна държава и как гражданите могат да си я отвоюват. Освободителите на общонародната територия дори успяха да развенчаят заплахите за етническия мир, като едва ли не се побратимиха с докараните като жив щит хора от ДПС. А премиерът се опита да разкаже най-бездарния политически виц, като видя във всичко това доказателство за някакъв заговор между „Да, България" и ДПС.

Успехът на морската акция така вбеси депесаро-прокурорската клика, че Гешевата прокуратура нахлу в президенството и арестува двама президентски съветници. Това пък вбеси гражданството, което излезе на протест и окрили Румен Радев да поиска оставката на Гешев и Борисов.

Нещата може да изглеждат сякаш са вече в ръцете на Радев и левите, само ако десните се самоотстранят (особено липсващи са ДСБ). Да правят отделни протести ще е отстъпление. Напротив, с биографиите си на доказани борци за правова държава и нефасадна демокрация те могат гордо да застанат в първите редици на протеста. И да помогнат на БСП, притискайки я, най-сетне да вземе подобаващо отношение към главния прокурор. А Румен Гечев да започне да вика не само през маската си пред президентството „Гешев е позор!“, но да се престраши да го изрече и от парламентарната трибуна.

Аргументите на самоотстраняването, че ако сега падне Борисов, ще дойде – о, ужас! – служебно правителство на Румен Радев, и че не може да управляваме заедно с комунистите, са политически инфантилни. Борбата за защита на правовите и демократични устои на страната изисква общ фронт именно под този общ знаменател, запазвайки идеологически и прочие различия. Непосредствената цел на тази борба е свалянето на правителството и на главния прокурор като нетърпима заплаха за окончателното превземане на държавата от олигархично-мутренски произвол. Протестът няма и не може да има за цел формирането на предизборна коалиция.

Всички заедно?

За постигането на основната цел на протеста обаче партиите трябва да изоставят свенливата си роля на редови участници с индивидуални присъствия, която имаше своето оправдание в началото –  да не захлупят гражданския изблик на протеста, да не го обагрят в определен политически цвят. И да влязат в основната си роля на организатор на политически действия. За внасянето на вота на недоверие срещу кабинета в сряда БСП отправи призив за протестна подкрепа пред парламента. Гражданско сдружение „Боец“ пък е обявило свой протест пред Министерския съвет в четвъртък.

Вариантът „протести поотделно“ е приемлив, само ако така се акумулира повече енергия и участници. Но под някаква форма пак трябва да се демонстрира заедност, доколкото целта е обща – оставките на правителството и на главния прокурор. Ако обаче искаме да си отвоюваме държавата, а не просто да я вземем от Борисов и Пеевски, не можем да успеем поотделно. И независимо кой ще управлява, трябва да има конституционно мнозинство, както казва Христо Иванов, за да се гарантира, че няма да дойде нов Гешев. Така че без да ражда нова управленска коалиция, една широка коалиция на протеста е необходима както за сваляне на управляващите, така и за гарантирането на решителна промяна след вота. Базисните положения за което трябва да бъдат публично договорени още отсега в целия политически диапазон.