В България: няколко примера за загуба на разсъдък

Коментар от Даниел Смилов:

Пинк Флойд имат една песен, чието заглавие обобщава положението в България: „A Momentary Lapse of Reason", което в превод означава моментна загуба на разсъдък. С уговорката, че при нас може би става дума за хроничен проблем. Симптомите му от последните десетина дни са следните.

"Ревизия на приватизацията"

От репертоара на предишни циркови представления новият главен прокурор извади “ревизията на приватизацията”. Това е любима тема на държавното обвинение още от времето на Никола Филчев, според когото поне 20 милиарда са били окрадени от приватизатори. Тези 20 милиарда се превърнаха в легенда, кивот, свещен граал, който всеки нов титуляр на поста главен прокурор се счита длъжен да намери. Иван Гешев обаче действа по-умно от предшествениците си. Той не обещава, че ще намери милиардите, нито че ще ги върне по някакъв чудодеен начин (все пак в правото има давност). Вместо това натовари ДАНС да ги опише, да събере легендите за тях, за да останат вечно в народната памет. С тази своя иновация прокуратурата навлиза мощно на територията на етнографията и фолклористиката.

Но защо е нужно увековечаването на този политически фолклор? Целта - едва ли има изненадани - е чисто политическа. Да се намери виновникът за “несправедливостта на криминалния преход”. Самата формулировка на задачата дава и нейния отговор. Несправедливостта, според Гешев, идва от периода на приватизацията - тоест, от управлението на Иван Костов. А ДАНС са натоварени да дадат плът на произведената от кафявата преса идеологема за злодея Костов (и неговите последователи).

Идеологема, защото силно изкривява действителността. Първо, по този начин преходът става изцяло “криминален” - нещо, което дори руските хибридки не смеят да пробутват на публиката. Второ, “забравя” се съсипването на държавата от модела “вход-изход”, “куфарчетата” на червените бизнесмени, Мултигруп, безумната политика на Виденов, СИК, ВИС и останалите представители на истинската криминална фауна през 1990-те (някои от които са на високи позиции и в момента). На тяхно място виновен става Иван Костов - генерално. И трето, най-важното, корупцията се запраща 20-30 години назад, което автоматично оневинява управляващите през последните десетина години или поне измества фокуса от тях. На всичко отгоре така ще може да се удари и Прокопиев, чиито медии са сред малкото, които критикуват управляващите и магистратските им маши.

Докато ползата за управляващите от прокурорската фолклористика е ясна, загубата на разсъдък в случая засяга най-вече парламентарната опозиция и в частност БСП. Те също приветстваха инициативата на главния прокурор, сигурно защото се надяват, че тя снема отговорността от Виденов и Орешарски за тежките им управленски провали. А и самите социалисти са използвали тази легенда в свои представления, та може затова да са се почувствали задължени да реагират по този начин. Бедата е, че парламентаризмът не може да функционира без опозиция. А когато тя е глупава или безмозъчна, парламентаризмът пада под ниво “мъртъв обем”.

Сексуалното възпитание

Разбиранията за секса на някаква дама от Перник дадоха основание на Министерството на образованието да спре програма в училищата, чиято цел е да намали насилието, да предпази децата от педофили и да повиши сексуалната култура на подрастващите. България има нужда от подобни програми, защото сме на първите места в ЕС по брой на деца-родители, не са малко и случаите на домашно и недомашно насилие над малолетни. Въпросната програма е била одобрена от органи на Министерството на образованието, провежда се от утвърдена и уважавана неправителствена организация, а родителите на децата във въпросния клас я намират за полезна. Eдин родител обаче, чието дете дори не е сред обучаваните по програмата, привидял в нея призрака на “джендъра”, защото се говорело за секс и полови органи. Вместо да се разказва за бебета и щъркели например.

В резултат от цялата патардия шефката на РУО Перник беше наказана от министъра, изпаднал в ментален ступор пред “гнева” на коалиционните партньори от "Патриотите”. Които, както е известно, реагират на думата “джендър” като бик на червено. Разсъдъкът не е безусловен рефлекс. Ако беше, Каракачанов щеше да е Платон, а Валери Симеонов - Аристотел. А министърът на образованието щеше да е Микеланджело, който да ги нарисува.

Лувърът

Тази история не може да бъде разказана. Тя е толкова глупава, че дори изглежда измислена. Но, уви, не е. Накратко: България изтегли артефактите си от вече обявена изложба в Лувъра, защото щели да бъдат показани в отдела за ислям и да демонстрират влияния на исляма в християнското изкуство. Всичко това уронвало нашето историческо достойнство и противоречало на истината, защото влияния между ислям и православие (според нас) няма.

Да, достойнството ни бе уронено, но най-вече от собствената ни позиция и собствените ни твърдения. Твърдения, които издават предразсъдъци. А предразсъдъкът не е разсъдък. По-скоро е загуба или поне временно суспендиране на разсъдъка. А иначе всеки, който е ходил на Червения площад и е виждал храма „Свети Василий Блажени" с неговите кубета като лукови глави, сигурно се е замислял за влиянието на Ориента и исляма върху православието. Но на бетонната глава с нищо не можеш да ѝ повлияеш. Най-вече с нищо разумно.

На фона на това интензивно митотворчество, дойде и една наистина добра новина. „Газпром" обмислял да свали съществено цените на газа за България. На кьоравите врабчета и Господ им помага. Ние може да сме си оплетени в митове и легенди, но страната върви уверено напред. А митотворчеството и фолклористиката може да са ни на късмет.

Цената, която плащаме

Само дето това е мислене, увредено от много търкане на лотарийни билетчета. Ако цената на газа наистина падне, това няма да е заради братските чувства на руския народ към нас, нито заради овчия ни възторг от Путин, който би удивил даже собствените му поданици. Нито пък ще е заради пируетите ни по „Турски поток" и заради това, че построихме с наши пари втора тръба на Цар Батюшка. Цената би паднала по две причини. Първо, заради натиска от страна на ЕС и прилагането на европейските правила. И второ, заради диверсификацията и достъпа ни до други източници и до втечнен газ. И двете причини са от царството на разума, не от царството на предразсъдъка, химерата и легендата.

А поуката от всичко това е, че легендите са нещо хубаво, но те не свалят, а вдигат цената, която плащаме като общество.