Залозите в конфликта между Първанов и Станишев

Атаката на Първанов срещу Станишев маркира нов етап в конфликта между двамата, който нито е нов, нито е необичаен. Просто сега за първи път той излиза в публичното пространство. Обяснява се с различните интереси на двамата като управленци.

Впрочем и Първанов и Станишев, като хора от "Позитано", имат един общ интерес - партията им да остане в управлението и след парламентарните избори догодина. Оттук нататък обаче следват само различия - Първанов ще се опита отново да изиграе ролята на "баща на коалицията", т.е. да дърпа конците при съставянето и на следващото управление. Интересът на Станишев е, това да не се случва. Той много болезнено преживя факта, че като премиер непрекъснато е длъжен да се съобразява с мнението на Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски в Съвета на тройната коалиция - един формат, следствие от наложената от президента Първанов коалиционна формула. Това ограничава Станишев, връзва му ръцете и го кара да не се чувства комфортно в тази

роля на "непълнолетен" премиер,

както един политолог много сполучливо определи ситуацията - Станишев като премиер, който трябва винаги да пита "по-възрастните" от него.

Така се очертават и контурите на спора между двамата политически лидери - битката е, кой ще режисира конфигурирането на следващото коалиционно управление, а за Първанов има и още един много силен залог - да запази ролята си на политически брокер в отношенията с олигарсите. Неслучайно политическии наблюдатели виждат в Първанов не "президент на всички българи", като какъвто той много иска да бъде възприеман, а като

"президент на българската олигархия",

тук цитирам доц. Огнян Минчев, според когото са публична тайна различните форми на взаимоотношения между него и основните олигархични интереси и техните представители в България, които са и сред основните спонсори на втората му кандидат-президентска кампания. Така например Първанов е подозиран за поставянето на България изцяло под руска енергийна зависимост. А неговия непубличен, задкулисен характер на управлението му са публична тайна.

От тази гледна точка Първанов ще се стреми да запази ролята си на посредник между голямата политика и олигархичния бизнес, и не би се поколебал да тръгне срещу всеки, у когото вижда заплаха за осъществяването на този план. Пък бил той и лидер на собствената си партия или премиер на държавата, на която в момента е глава.