"Западни Балкани е изкуствено понятие"

Госпожо министър, какви цели си поставя Вашата страна за своето европредседателство?

Карин Кнайсл: Във външнополитическо отношение ще става дума преди всичко за сближаването на държавите от Югоизточна Европа с ЕС. Този регион е важен за нас, през последните 20 години той беше силно занемарен. Самата аз избягвам понятието Западни Балкани, защото ми се струва доста несполучливо и изкуствено. Градове като Сараево и Белград при всички положения са европейски градове.

Вие говорите за "сближаване". След срещата на върха в София се появи относително голямо разочарование сред шестте държави, някои от които имат официален статут на кандидатки за членство, а други - не. Какво конкретно ще им предложите? Какво ще се опитате да постигнете?

Карин Кнайсл: Ние можем единствено да се възползваме от една определена динамика по този въпрос. Самите страни са тези, които ще трябва да реализират на дело множество реформи. В Босна и Херцеговина например става дума предимно за реформа на изборното право, която е нужна с оглед на изборите, определени за 7 октомври. Нашата задача тук не е да предложим нещо, а да напомняме на въпросните страни, че трябва да продължават по пътя на реформите. Най-вече обаче ние ще се застъпим за региона пред онези наши колеги от ЕС, за които въпросните държави са малко по-далечни в географско и историческо отношение, и ще им покажем, че той е важен. (….) Касае се за много различни държави с крайно различни предпоставки по отношение на населението и на управлението. Тези държави не бива да се хвърлят в един общ кюп - те трябва да продължат в условията на положително състезание помежду си провеждането на нежните реформи.

През последните дни в Австрия бе подет бурен дебат около темата за миграцията и евентуалното въвеждане на нови гранични проверки. За какво става дума всъщност?

По отношение на това основно право на ЕС, на което се позоваваме, естествено трябва да се поддържа разумен баланс. В този дебат обаче не бива да има никакви забрани за мислене.

Апропо забрани за мислене - люксембургският външен министър Жан Аселборн каза: Не искаме Вишеград плюс Австрия. Какво бихте му отговорили?

Не мога да разбера напълно това предупреждение или упрек. Не бива да забравяме едно: вярно, че Австрия има географска и историческа близост с Вишеградските страни, но всички те са членки на НАТО, докато Австрия - не е. Този факт например ни различава фундаментално по отношение на многобройни външнополитически решения.

Как си представяте Европа занапред? Нали са нужни някакви сценарии, за да излезем от кризата.

Тъкмо тези сценарии бяха разработени от президента на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер преди година и половина и бяха представени пред Европарламента. А и австрийското правителство представи през декември миналата година своя програма за управление, в която прави своя избор в полза на един от тях - а именно: по-малко Европа, но по-ефективна. С други думи: ЕС да се фокусира над съществените, големи теми, по които се нуждаем от общи решения – такива са например защитата на външните граници на ЕС, общата политика по външните работи и сигурността, както и опазването на климата. А там, където националните държави или регионите могат да намерят по-добри решения, защото са по-близко до гражданите, нямаме нужда от повече Европа.

Австрийската външна министърка Карин Кнайсл е безпартийна. Тя встъпи в длъжност на 18 декември 2017 година.