"Западът провокира Русия"

Дойчландфунк: Американците разполагат тежки оръжия в източните натовски държави, а министрите на отбраната от НАТО взеха решение за увеличаване на числения състав на Корпуса за бързо реагиране до 40 000 военнослужещи. Русия от своя страна заплашва с разширяване на ядрения си арсенал. Започва ли нова надпревара във въоръжаването?

Лудгер Фолмер: Да, за съжаление. Всяка от страните в този конфликт обвинява другата в нарушения и по този начин легитимира своите стъпки. В резултат от това сме изправени не само пред нова надпревара във въоръжаването, но и пред началото на нова Студена война, която ще продължи да ескалира до момента, в който въпросът за ядрените оръжия отново ще излезе на дневен ред. Можем само да се надяваме, че този процес ще бъде прекратен по подобие на събитията от 1989/1990 година, когато бе сложен край на Студената война. Но пак казвам: това, което наблюдаваме в момента, е едно изключително опасно и нездраво развитие.

ДЛФ: Кой е черната овца? Кремъл ли започна пръв?

Фолмер: Окупацията на Крим представлява нарушение на международното право и е вън от съмнение, че международната общност трябва да реагира. Но е грешно да се твърди, че това постави началото на конфликта. Крим беше окупиран, след като в Украйна беше извършен преврат срещу едно демократично избрано правителство. На Запад ние наричаме това демократично обновление, тъй като превратът беше извършен от демократи, макар и с дяснорадикални и националистически примеси. Нека си припомним обаче, че първото решение на парламента тогава беше да забрани употребата на руски език в Източна Украйна. Един ден по-късно това решение бе ревизирано, но Москва вече го беше възприела като акт на агресия, насочен срещу руското малцинство в Украйна.

ДЛФ: Малко са западните политици, които изговарят подобни думи. И затова нека ги повторя: Вие смятате, че смяната на властта в Украйна е преврат?

Фолмер: Разбира се. Какво друго да е? Това си беше революция. Избраното правителство беше лошо и хората имаха достатъчно основания да го свалят от власт. Но какво е това, ако не преврат, когато революцията от улицата прогонва едно демократично избрано правителство? В това отношение Западът много обича да разкрасява нещата. Когато обаче част от украинския народ, а именно Източна Украйна, не е съгласна с това развитие и затова иска да се отдели от украинското държавно образувание, това се смята за нелегитимно. Именно в това се състои двойният морал на западната политика.

ДЛФ: Говорите за двоен морал. А двоен морал ли е, когато Западът от една страна апелира за диалог с Путин, а в същото време НАТО демонстрира сила в Източна Европа?

Фолмер: Питам се: какъв анализ на заплахата стои зад това решение? Ако приемем, че Русия отново е станала опасна, тогава действията на НАТО са абсолютно недостатъчни. Ако обаче Русия не представлява опасност, както не се уморява да повтаря Путин, мерките на НАТО са по-скоро вредни. Защото сме изправени пред т.нар. дилема на сигурността: когато се въоръжаваш срещу опасност, която вероятно не съществува, провокираш другата страна да вземе ответни мерки, които на свой ред могат да предизвикат опасност.

ДЛФ: Тоест, ние сами сме си виновни?

Фолмер: Не бих казал. Не искам да говоря за вина. Но според мен стратегията на Запада е погрешна.

ДЛФ: Да се върнем към уверенията на Путин, че Русия не представлява опасност. Вие какво смятате?

Фолмер: От стратегическа гледна точка Русия е по-скоро в отбранителна позиция. И в опита си да се утвърди прави много грешки. Дори нарушава международното право, което определено не бива да се толерира. В крайна сметка обаче Русия вреди на себе си, защото тя има нужда от партньорството със Запада. В същото време е факт, че на Запад и особено в САЩ има сили, които не искат това партньорство. И тези сили се наложиха в администрацията на Джордж Буш, като казаха: "СССР се разпадна, а сега ние ще вредим на Русия, за да сме сигурни, че тя никога няма да се съвземе". За съжаление тези сили и днес имат влияние в САЩ.