Западът срещу Кремъл. Начело с Лондон.

Когато по улиците на Англия се стигне до покушение с нервнопаралитичен газ, не може да се очаква, че Лондон няма да реагира. Никой не може да обвини британското правителство, че предприема политическа офанзива. То използва покушението срещу двойния агент Сергей Скрипал в Солсбъри, за да демонстрира сила и единство. Нещо, което през последните месеци липсваше.

Същевременно обаче Тереза Мей успя да разедини опозицията, защото очакваното нежелание на председателя на Лейбъристката партия Джеръми Корбин да отправи остри думи срещу Кремъл възмути голяма част от неговите съпартийци и британската общественост. Както показват резултатите от последните анкети, след атентата в Солсбъри консерваторите повишиха значително своя рейтинг.

Докъде ще стигне Лондон?

Вероятно най-силният (страничен) ефект на британската решимост е реакцията на съюзниците. Вашингтон първи застана твърдо на страната на британците. Последваха го Берлин и Париж. И накрая - макар и с известни резерви - страните-членки на ЕС. Лондон едва ли си е мечтал, че във времената на Брекзит Западът ще предприеме съвместни външнополитически действия под британско ръководство. Водещата роля обаче, която британците си извоюваха през последните две седмици, носи и рискове. Тереза Мей все още се радва на всеобщото съгласие във Великобритания с твърдението, че Русия е прекалила и че на руския президент най-сетне трябва да бъдат посочени границите, които не бива да прекрачва. Дори радикални поддръжници на Брекзита като Джейкъб Рийс-Мог похвалиха правителствената ръководителка за това, че "въстава срещу тираните".

Досега малцина зададоха въпроса докъде ще стигне Великобритания в случай на ескалация. Бързото обвинение на Тереза Мей срещу Кремъл би трябвало да е подкрепено с нещо повече от вероятности и насъбрания лош опит от миналото. Това, че Лондон покани международни експерти по химически оръжия показва, че британците са сигурни в своята версия. Едно независимо решение би се отразило добре и на британските граждани. Тяхното доверие в официалните действия на Лондон е разклатено откакто преди 15 години Тони Блеър оправда войната срещу Ирак, твърдейки, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение.

Русия не е Аржентина

Тереза Мей не се поддаде на изкушението да повтори чудото на Маргарет Татчър. Сметката на нейната предшественичка от 1980-те години да сплоти британците чрез максимална твърдост в фолклендския конфликт днес просто няма да излезе. Русия не е Аржентина и смелостта на британците се е стопила след неуспешните военни интервенции в Афганистан, Ирак и Либия. Затова и предприетите от Мей мерки срещу Русия са твърди, но умерени.

Великобритания експулсира 23 руски "дипломати" или по-точно - агенти с дипломатически паспорти. Тя обаче не затвори дипломатическите врати. Остава да видим колко твърдо ще подходи Даунинг Стрийт към платежоспособните приятели на Путин, които са инвестирали милиарди в британската икономика. По всичко изглежда, че и Москва не е заинтересувана от ескалация на конфликта. Решението на Путин да експулсира същия брой британски дипломати и да прекрати дейността на Британския съвет отговаря на очакванията.

Великобритания явно е наясно, че застава срещу Кремъл като нова фронтова държава на Запада и че трябва да действа така, както е достойно за една демократична страна. С пълно право Тереза Мей не последва призивите на хардлайнерите да забрани руската телевизия Russia Today. Това щеше да е от полза за подигравателната пропаганда игра на Путин. За разлика от отравянето на Александър Литвиненко преди 12 години, днес британското правителство трябва да проведе бързо съдебно разследване, което да разкрие опита за убийство пред очите на обществеността (също и пред руската общественост) и да идентифицира извършителите. Защото прозрачността и интегритетът на правовата държава си остават най-ефикасните оръжия в конфликтите с авторитарни и корумпирани режими.

Европейските демокрации и общите ценности

Все по-наглото поведение на Путин принуждава към изграждането на една по-достоверна стратегия на сплашването. Правилно е, че Великобритания иска да разшири способностите си, за да може да отвръща на кибератаките от Русия. А консерваторите дори настояват за увеличаване на числеността на командвания от Великобритания натовски батальон в Естония. По-голямата солидарност от страна на другите членове на НАТО би подчертала още по-силно посланието към Путин, че една евентуална агресия в Балтийския регион би имала сериозни последици. Покушението с нервнопаралитичен газ в Солсбъри принуждава към преосмисляне на политическите приоритети. То ни напомня, че европейските демокрации ще продължат да споделят общи ценности и интереси и след като британците напуснат институциите на ЕС.

 

Йохен Бухщайнер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main