Заплахите на Турция трябва да се вземат насериозно

Турция не е страна, която отправя празни заплахи. Вече два пъти Анкара осъществи намеренията си и нахлу в Сирия: от август 2016 г. до март 2017 г. с военната операция “Ефратски щит” и през първото тримесечие на 2018 г. с операцията “Маслинова клонка”. Оттогава Турция контролира 2 процента от територията на Сирия. Опиянена от този успех, сега тя възнамерява да предприеме трета офанзива, за да разшири значително контрола си в източната част на северна Сирия.  Операцията, която ще се проведе на изток от Ефрат, може да стартира най-рано в четвъртък идущата седмица, след като завършат честванията на свещения за мюсюлманите празник Курбан Байрам. Военните подготовки по границата сякаш са приключили и условията изглеждат благоприятни.

Няма кой да спре Турция

На този етап няма кой да спре Турция. Когато в началото на годината американският президент Тръмп заплаши, че ще унищожи турската икономика, турският президент Ердоган изведнъж се укроти. Сега обаче американското правителство дори не споменава санкциите, които смяташе да наложи на Турция заради покупката на руската противовъздушна ракетна система С-400. Ердоган за пореден път изигра добре картите си: докато размахваше бухалката, заканвайки се, че отново ще нахлуе в Сирия, той засили натиска върху Вашингтон и вдъхна илюзорни надежди, че така ще може да се предотврати по-нататъшна ескалация.

Вътрешнополитическата ситуация също изглежда благоприятна. След поражението на местните избори Ердоган се нуждае от проблем, който отново да обедини нацията около неговата политика: това е конфликтът с кюрдите. Старият кюрдски конфликт се разрази отново, след като водещ член на Кюрдската работническа партия бе убит от турската държава на 27 юни, а месец по-късно КРП си отмъсти с убийството на турски дипломат в Северен Ирак. Освен това недоволството на турското население срещу сирийските бежанци нараства. Ердоган може да оправдае операцията в северна Сирия като опит да подсигури място за тяхното завръщане.

За Анкара предпоставките за трета офанзива в Сирия изглеждат благоприятни. Новата операция обаче би могла да предизвика два саморазрушителни сценария. В единия случай турските и американските войници, воюващи на страната на кюрдите, ще се изправят едни срещу други и ще се бият помежду си. Ако американците обаче не се сражават заедно с кюрдите, възможен е втори сценарий: кюрдите да потърсят помощ от режима на Асад, за да възстановят поредната загубена част от Сирия. В резултат на това Вашингтон ще трябва да се откаже от базите си в кюрдския регион, а Турция отново  ще се изправи срещу Асад. Междувременно "Ислямска държава" може да се възползва от създадения вакуум и да се завърне.

Непримирими позиции

Стратезите в Анкара са достатъчно умни, за да са предвидили и двете възможности. Затова те се надяват, че ако окажат максимален натиск, ще принудят американците да се съгласят на много по-голяма "буферна зона", отколкото съществуващата в момента. В такава буферна зона кюрдите няма да имат право на глас. Сирийските кюрди обаче дадоха да се разбере, че няма да се поддадат на Анкара и няма да се откажат от извоюваното самоуправление. На този етап позициите са непримирими. Така през осмата година на войната Сирия е застрашена от ново насилие. Защото историята учи, че заплахите на Турция трябва да се вземат насериозно.