Заради Русия: поне два проблема за Борисов

В центъра на София се веят руски знамена и георгиевски лентички. Безсмъртни полкове, портрети на Сталин, нощни вълци, сърпове и чукове демонстрират по улиците, официално подпомагани от Кремъл. Заместник-председатели на Народното събрание “грейват” на снимки я от окупирания Крим, я от военния парад за 9 май в Москва. Представители на две парламентарни партии стигат до физически сблъсък заради спор кой е по-верен на Русия. Всичко това се случва в момент, когато правителството в Москва провежда дезинформационна кампания срещу Европейския съюз и НАТО, към които България принадлежи. А тук не изглежда някой да забелязва нещо нередно.

ГЕРБ доминира вече десет години прозападното политическо пространство, приемано в България и за дясно. А Бойко Борисов си подсигури изборните успехи благодарение на своята привързаност към ролята на балансьор, който владее центъра. Досега това беше достатъчно, за да се смята, че България върви относително стабилно по евроатлантическия път. Просто центърът изглеждаше като част от прозападния консенсус. Доскоро симптомите на заболяването “Троянски кон” бяха нещо маргинално, днес обаче те вече напредват към средата на сцената. И ако Борисов продължи да настоява да е балансьор, скоро може да възникне въпросът: кой тогава ще държи европейската посока на България?

Доскоро беше така

Тази ситуация е нова. Допреди година и половина Волен Сидеров беше скандалният самотник, който призоваваше за излизане от ЕС и НАТО. Победата на Румен Радев предизвика притеснения - и в България, и в чужбина, че новият президент ще работи за отпадане на европейските санкции срещу руски официални лица, отговорни за незаконното анексиране на Крим. На този фон ГЕРБ винаги са държали да са европейската партия - и от това печелеха. Борисов демонстрира приятелство с Ангела Меркел, а България винаги е била част от консенсуса на съюзниците в ЕС и в НАТО. Балансирането на Борисов бе повече в думите - ще подкрепи с гласа си продължаването на санкциите срещу Кремъл, но ще спомене пред медиите колко са лоши. Ще бъде част от позицията на Европа по мигрантската криза, но ще повтори популярното обвинение към Запада, че той си е виновен и за войните, и за бежанците.

Това поведение носеше успехи на ГЕРБ и по вътрешни теми. Балансирането между различните играчи от статуквото, за да “не се клати лодката”, е част от политическия стил на Борисов. Ще заговори за реформи, но няма да отиде твърде далеч, за да не рискува стабилността на правителството. Веднъж ще признае, че има сериозен проблем с правосъдието, но следващия път ще разкритикува европейския мониторинг над напредъка в тази област. И това поведение на балансьор действително му носеше успехи. Когато само няколко месеца след победата на “червения” президент Румен Радев лидерката на социалистите Корнелия Нинова се оплака колко много ни била отнела демокрацията, дори и критично настроени към ГЕРБ избиратели нямаха никакво колебание кое е “по-малкото зло”. Балансите бяха очевидни, но за огромна част от избирателите Борисов бе прозападният избор. И той постигна поредна изборна победа.

Днес е друго

Днес централната ос, около която балансира ГЕРБ, изглежда изместена на Изток. Президентът Радев се готви да гостува на Владимир Путин - и то не като част от общоевропейско усилие, а като солова акция. “Атака” вече изобщо не е самотна в искането си за напускане на НАТО и ЕС - най-малката парламентарна група “Воля” изведнъж също се втурна в тази посока. Волен Сидеров и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев гостуваха в анексирания Крим, а Веселин Марешки ни помаха за “День Победы” от Червения площад. Двама зам.-шефове на парламента на държава от ЕС и НАТО играят играта на Кремъл, а най-голямата управляваща партия не изглежда дори възмутена. Сидеров дори е официална част от управлението. Колкото и категорични евроатлантически позиции да изказва зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, за всички е ясно, че това е партията на Бойко Борисов. А той великодушно приема провокациите на Сидеров просто като проява на различие.

Самият Борисов призна, че е подценил мощта на пропагандата, която подлуди българите по повод Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба срещу насилието над жени и домашното насилие. Кремълските опорни точки за въвеждането на някакъв трети пол атакуваха и други страни, но тук успяха да принудят ГЕРБ да оттегли т.нар. Истанбулска конвенция. После дойде случаят “Скрипал”, когато България не изгони руски дипломат в знак на солидарност с Великобритания, въпреки че на ниво ЕС подкрепи общата позиция. За капак Волен Сидеров се похвали от Крим, че решението било негова заслуга. И това остана без ясен отговор. В същото време Корнелия Нинова и БСП видимо завиха в посока носталгия, антизападничество и безграничен популизъм.

Това е политическият пейзаж в парламента. Борисов може да продължи да балансира, но някой очевидно е преместил въжето на Изток. А това ще му създаде поне два сериозни проблема. Първо, може да разколебае част от избирателите на ГЕРБ, които приемат себе си за прозападни и десни хора. И второ, ще разширява политическата ниша от дясно за по-категорична проевропейска опозиция.