''Заслугите'' на Станишев

Първата спонтанна реакция на страничния наблюдател е да махне с ръка - в края на краищата избирателите и съпартийците на Станишев са тези, които трябва да го съдят за начина, по който ги излъга.

И все пак: случката с лидера на социалистите засяга всички ни. Първо, защото хроничното неумение на българските политици да държат на думата си започва да изглежда като характерна национална черта. Поради което няма как да не те хване срам от такова фрапиращо безочие. И второ, защото съчинявайки си оправдание, той се опитва отново да ни заблуди.

Приказки за лековерни

„Новата роля, в която влизам, е продиктувана от новата ситуация и в Европа, и в страната”, каза Станишев, опитвайки се да ни убеди, че някакви особено важни европейски дела не могат да минат без него, поради което той се вижда принуден да избере европейския пред българския парламент. На това твърдение могат да се хванат само най-лековерните и неосведомени слушатели, които нямат никаква представа за актуалните въпроси в ЕС, нито пък за начина, по който се решават те. Истината е, че от председателя (засега) на БСП и ПЕС не зависи нищо и ролята му в този процес е по-скоро периферна и епизодична.

Покрай разместването на институционалните пластове в Брюксел, на Станишев му се налага да се навърта там, за да се опита да си издейства някаква по-престижна европейска служба. Ако случайно успее, тази служба ще бъде представена като голям успех за България. Само че шансовете му не изглеждат особено големи, „заслугата” за което си е изцяло негова. Първо, защото на европейски терен той е един компрометиран политик - заради срамното и несъвместимо с европейските ценности съдружие с антиевропейска партия като „Атака” и заради съмненията около европейските проекти на съпругата му. И второ, защото на национално ниво той е един провалил се политик. Не само и не толкова заради неизброимите вече изборни загуби, а най-вече заради личната му отговорност за днешното състояние на т.нар. българска демокрация, което - меко казано, доста се разминава с европейските принципи.

Нашата "силна и ефективна" държава

Ярка илюстрация на това състояние представляват събитията от последните седмици, кулминирали във временното затваряне на една от най-големите български банки. По думите на Станишев решението на проблема с тази банка показало на хората, „че има силна държава, която е ефективна, и в трудни моменти може да действа адекватно”. Това изявление е толкова вярно, колкото и многократните му клетви, че няма намерение да става евродепутат.

Станалото с КТБ е класически, наказуем от закона, сценарий за съзнателно и координирано съсипване на една банка чрез създаване на недоверие и паника у клиентите ѝ. Този сценарий, задействан по стандартния начин от медиите на сценариста, можеше да бъде предотвратен, ако държавата се беше намесила своевременно, а не впоследствие. Дълго време БНБ и регулаторните и надзорните органи на държавата бездействаха. Правителството си мълчеше, а държавни фирми като по команда изтеглиха от банката милиони. Кой знае защо точно в този момент прокуратурата реши да привлече като обвиняем шефа на „Банковия надзор”, да разпитва шефове на банката, да провежда спецакция в офиси на собственика ѝ и да внушава, че той може да е поръчител на убийство. Така българската държава се превърна в част от сценария. И показа, че наистина може да бъде „силна, ефективна и адекватна” - но не в обществен интерес, а като инструмент в ръцете на частни интереси.

България - държава заложник

Това състояние не е от вчера. Сега Станишев казва, че „не може държавата да бъде заложник на войната между Цветан Василев и Делян Пеевски”. И отново думите му се разминават с истината. А тя е, че както днес държавата е заложник на „войната”, така години наред тя бе заложник и на „мира” между тези две лица. Свидетелство за това са думите на самия Станишев отпреди година: „Или гласуваме Пеевски (за шеф на ДАНС), или кабинетът пада".

Групировката, чиито кланове по някакви техни си причини воюват сега помежду си и заплашват стабилността на страната ни, възникна, натрупа огромна мощ и подчини държавните институции по времето и със съучастието на три правителства, в две от които ключов фактор бе самият Станишев. Тъй че порочният модел на българската фасадна демокрация - модел на страстване на политическа, икономическа, съдебна и медийна власт, също е сред личните „заслуги” на устремилия се към европейска служба Станишев.