Затъването на Юга
26 август 2015
"Градовете на Сицилия като мотор на регионалното развитие" - това беше високопарното мото, под което през май 2010 година в градчето Агриджент се проведе конференция за бъдещето на Южна Италия. Тогава мероприятието продължи не повече от три часа. Разходите по него обаче бяха в размер на над 20 000 евро. Тази история, припомнена преди броени дни от италианския ежедневник "Кориере дела Сера", отново накара италианците да си зададат следния въпрос: защо Южна Италия така и не успява да дръпне напред? Актуалната дискусия беше допълнително разпалена и от публикувания наскоро доклад на Института "Svimez" за ситуацията на италианските провинции между Неапол и Палермо.
"Италианската Гърция"
Данните от доклада са твърде мрачни. Между 2000 и 2013 година икономиката на Южна Италия е отбелязала скромния ръст от едва 13%. По този повод италианските вестници подчертаха, че в крайно закъсалата Гърция през същия период от време е имало прираст от 24 %, т.е. близо два пъти повече, отколкото в южните италиански провинции. Вестник "Ил Фато Куотидиано" дори обяви района Мецоджорно (така е наричана Южна Италия) за "италианската Гърция". Още по-трагично обаче изглежда областта на фона на цялостното европейско развитие – през въпросния период икономиките на държавите от ЕС са отбелязали прираст от почти 54%.
Ниският икономически ръст поставя цяла Южна Италия в неблагоприятна ситуация. Безработицата там надминава 20%, а сред младите хора под 24 години тя стига дори до 56%. Подобни показатели карат много от италианските младежи да мислят, че не си заслужава да учат. Мнозина предпочитат да пробват късмета си в чужбина.
"Югът умира"
Двамата журналисти Джан Антонио Стела и Серджо Рицо се занимават задълбочено с "нищетата на Юга". Неотдавна те издадоха книга по темата, която в Италия се превърна в бестселър. Заглавието й гласи "Se muore il Sud", което буквално означава "Югът умира". И в нея става дума за всеобщата апатия, за обезсърчените млади хора. Този регион, дарил света с толкова значими творци, писатели и учени, сега изглежда е изгубил цялата си енергия. Днес мотото в тази част на Италия гласи: "Който може, да се спасява". А това означава най-вече следното: "Бягайте от университета, от лабораториите, от предприятията! Бягайте далеч от Южна Италия!".
За изоставането на италианския Юг има много причини: той започва индустриалното си развитие твърде късно - чак в края на 19 век, т.е. по времето, когато в северната част на страната вече има силно развита индустрия. Така Югът се оказва неконкурентоспособен на Севера и постепенно се отказва от по-нататъшна индустриализация. Традиционните големи земевладения – латифундиите – пък стават пречка за развитието на култура на самостоятелността. А това от своя страна довежда дотам, че гражданското съзнание и предприемаческият дух остават недоразвити. От друга страна мафията, проникваща все по-дълбоко в средите на политиката, се опитва да затвърди у хората впечатлението, че страната може да се управлява и с (леко) насилие и заплахи. Да не забравяме и традиционните очаквания на местното население за субсидии от държавата, които с течение на времето също влияят негативно на развитието на региона.
Важни са идните поколения, не идните избори
С помощта на статистическите данни авторите на книгата "Югът умира" показват ясно какъв е ефектът от тези субсидии. Цитираните от тях цифри обаче се отнасят не само до Юга, а до цяла Италия. Между 2006 и 2013 страната е получила от социалните и кохезионни фондове на ЕС, както и от множество други фондове близо 99 милиарда евро. С тях са били субсидирани близо 680 000 проекта – т.е. всеки един от тях е получил средно 150 000 евро. Дали обаче всичките тези пари са използвани по предназначение? Журналистите Джан Антонио Стела и Серджо Рицо във всеки случай се съмняват в това.
В резултат на отсъстващия контрол италианският Юг изобщо няма стимул за развитие на предприемаческата култура. Вестник "Кориере дел Мецоджорно" се пита как може да се противодейства на подобно развитие. Разбира се, отговор има, но той звучи почти утопично: италианският Юг се нуждае от нова партия – само че такава, която да е загрижена предимно за идните поколения, а не толкова за идните избори.