Защо Борисов и Каракачанов са най-отпред?

Полезно би било след скандала в последната предизборна кампания, предизвикан от Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", да се намери социологическа агенция, която да измерва рейтинга на самите социологически агенции. За да не възниква ситуация на обща подозрителност към данните им. Но едва ли някой би си навлякъл гнева на колегите като започне да ги измерва.

Изходът от ситуацията: данните просто да не се взимат прекалено насериозно, а по-скоро като форма на инфотейнмънт, особено в информационния дефицит на ваканционните месеци. Точно така би трябвало да се разчете и рейтингът на партийните лидери, измерен току-що от агенция "Тренд". Той е само основа за техни портрети "в едър щрих" в края на политическия сезон.

Като цяло в рейтингите, измерени от "Тренд", няма чувствителни диспропорции спрямо устойчивата йерархия на партиите. А това говори за липса на мъртво електорално вълнение, способно в предстоящите избори да предизвика обрати. Впрочем, вече свикнахме, че обрати, доколкото са възможни, идват от "черни лебеди" - случайно възникнали или нарочно създадени непредвидени събития с голямо влияние. Като "Апартаментгейт" преди евроизборите, от който се очакваше, че ще свие резултата на ГЕРБ, но стана обратното, защото Бойко Борисов спешно наказа виновните (и специално Цветан Цветанов).

Положителният образ на Борисов

Сега рейтингът на премиера е по-висок (36%) - както в съпоставка с другите партийни лидери, така и сравнено с неговия собствен резултат преди изборите. Положителният образ на Борисов се гради с три, добре усвоени, комуникационни инструмента: изтъкване на успехите на управлението (напоследък и във външнополитически план), пряк диалог с хората от народа в присъщата им речева палитра, жертвоприношения на съпартийци и съратници.Първият инструмент е най-слаб, защото в говоренето за успехи на държавната власт в "най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС", дори когато звучи убедително, има нещо неприлично. Вторият инструмент е запазената марка на премиера, който му служи безотказно, защото в нашето недотам модернизирано общество властта е добра, ако ти си добре с нея, ако си я срещнал лично, да те е галила по главата, да имате селфи. Натрапчивото усещане за незаслужено облагодетелстване на властовия елит пък прави най-ефективен третият инструмент. Освен това жертвоприношението от средите на своите пред олтара на недоволните внася в образа на Борисов известна доза трагичност и настоява, че той управлява не в режим на придобивка, а на саможертва.

Как Марешки настигна Нинова 

Рейтингът на Корнелия Нинова, разбира се, е паднал (24%). И не само защото стана заложник на собствената си политическа илюзия, че ще бие Борисов на евроизборите. А най-вече защото пренесе политическата битка вътре в партията си в защита на някакъв левичарски консерватизъм, който, освен че сам по себе си е неудържим, мощно я запрати в евразийска посока.

Така една от изненадите в класацията на "Тренд" е, че Нинова е изпреварена от Красимир Каракачанов (29%). Това, впрочем, е логично, защото тя се опита да играе на негов терен - консерватизмът днес, за хубаво или за лошо, е присвоен от националистите. За хубаво, защото се вижда, че в България те нямат електорален потенциал за повече от партии-джуджета. За лошо, защото вкараха депутат в европарламента, пропагандирайки евроскептицизъм. Най-малкото, което може да се каже за такъв подход е, че е циничен.

Класацията показва, че Каракачанов е абсолютният победител в коалиционните битки, далеч пред Волен Сидеров (15%) и Валери Симеонов (13%). Персоналното одобрение, което Сидеров донякъде пази, се дължи на образа му на "политически хулиган" и не е шанс за партията му, а по-скоро предизвиква антипартийни настроения, води до отказ от вот. Сходно е положението на Татяна Дончева (19%), която не губи популярност, но като критик на политиците, а не като политик.

Симеонов е последен от тройката на националистите заради заплашителното му нетолерантно публично говорене и то без да се ползва от привилегията на странна политическа птица като Сидеров. Макар че той единствен от тримата е защитавал консервативни ценности от дясна позиция с нейната задължителна за българския политически живот антикомунистическа генеалогия.

Другата изненада е Веселин Марешки, който по рейтинг настига Нинова (24%). Това го утвърждава като безспорния лидер на местния популизъм, който не само говори в тази риторика, но и плаща за имиджа си с ниски цени в аптеките и бензиностанциите си. Това обаче е публичен ресурс, трупан извън политиката и също като при Сидеров и Дончева е партийно неусвоим.

Шансът на ДБ

Лидерите на ДБ имат незавиден резултат в класацията - Христо Иванов е с 10%, а Атанас Атанасов има 7% и е на последно място в класацията на "Тренд". И то, въпреки че с тяхна подкрепа Радан Кънев влезе в европарламента. Въпросът е, че в градската десница личностите са по-важни от партиите, което е и неин чар, и нейно проклятие. Неслучайно още продължават да се чуват упреци към Иван Костов, че е превърнал СДС в партия. Затова успехът на Кънев се възприема като персонален, а не като успех и на партийните лидери. Ниските рейтинги са добро напомняне, че за разлика от ГЕРБ или БСП шансът на ДБ не е в партийното строителство, а в индивидуалните качества на кандидатите, които предлага.