Защо гръцкото фиаско не е обезателно краят на света

След свалянето на военния режим започва господството на демократите. Страната сключва валутен съюз. Само че производството не върви, расте чуждестранният дълг. МВФ отпуска помощен пакет от 40 милиарда долара, после още един. Но от парите много скоро не остава нищо, подир което следва "преструктуриране на дълговете", по-елегантният израз за държавен банкрут. Държавата не може да обслужва повече направените дългове. Безработицата скача на 18 процента, бруталното орязване на разходите предизвиква бунтове в градовете. Сменят се правителствата. Още една финансова инжекция, след което МВФ спуска кепенците. Страната излиза от валутния съюз, националната валута колабира, хората изнасят с куфари парите си в чужбина.

Don´t cry for me, Argentina

Държавата, за която става дума, не е Гърция, а Аржентина, а от тази драма изминаха вече близо 20 години. Паралелите обаче са невероятни. Вярно е, че валутният съюз се състоеше не от 16, а от 2 страни, и то само в смисъл, че пезото бе обвързано с долара в отношение едно към едно. Но също както Атина днес, Буенос Айрес не можеше да се измъкне от тази обвързаност като обезцени валутата си, което поевтинява износа, оскъпява вноса и потреблението и по този начин стабилизира платежния баланс.

Този изход не съществуваше. Нима тази история е на път да се повтори сега отново? Има само три решения. Най-доброто би било, ако гърците променят прахосническия си начин на живот и извършат необходимите болезнени реформи. В противен случай ЕС би могъл да отпише Гърция като социално нуждаещ се и да продължи да плаща и да плаща. И накрая третото решение: излизане от валутния съюз, въвеждане на плаваща драхма и изобщо един организиран фалит.

В момента ЕС изпробва първия и втория инструмент, за да не се стигне до третия. Аржентинският опит учи за съжаление, че правителствата падат по-бързо, отколкото профсъюзите и опозицията се огъват. А капиталът още по-бързо намира спасение в чужбина.

В дълбините на Егейско море

Но нима Евита, вдовицата на диктатора Перон, не пееше: Don´t cry for me, Argentina? Историята завършва с полу-хепиенд. След изпепеляването на 100 милиарда долара последва опрощаване на 65 процента от дълговете. Обезценяването на пезото спрямо долара проработи като по учебник: повишаване на износа, намаляване на вноса, а днес - плюс от 17 милиарда. Инвеститорите се завърнаха в Аржентина. Държавният дълг бе преполовен до фантастичните 46 процента от социалния продукт (при гърците са 108 процента).

Така че пътят след държавния банкрут не води обезателно към пропастта. Но дотогава някое и друго евро ще потъне в Егейско море.