Защо гърците не искат да плащат данъци

Развитие все пак има - данъчната администрация вече е дигитализирана, а в периода между 2010 и 2012 г. са наложени санкции в размер на 12 милиарда евро. Десетки известни личности и дори един бивш министър са в затвора заради укрити данъци или корупция - нещо, което съвсем доскоро беше направо невъобразимо.

Но и данъчните инспектори би трябвало да се включат в битката с дяволския възел от дългове и корупция, смята гръцкият експерт Антонис Муцакис. Още повече, че дълбоката рецесия, в която Гърция се намира от 5 години, неизбежно се отразява и на размера на данъчните постъпления. "От 2008 г. насам повечето фирми отчитат сериозен спад и дори само поради това не могат повече да обслужват задълженията си", отбелязва Муцакис. Същевременно в последните години има увеличение на данъчното бреме, особено за малките предприятия. "Мисля, че на всички е ясно как постъпват хората, които не разполагат с достатъчно пари и са принудени да решават дали да дадат тези пари за данъци или за прехрана за семейството си", обяснява Муцакис.

Търсят се "ловци"

От списъка на най-големите длъжници се вижда пределно ясно, че голяма част от тях са бивши печеливши фирми, които междувременно са обявили фалит. И най-вероятно от тях няма много какво да се вземе. От друга страна обаче рецесията не е единственото оправдание за стагниращите държавни приходи, тъй като и преди кризата ситуацията със събирането на данъците в Гърция съвсем не е била розова. Муцакис е убеден, че причините за това са много - от организационните недостатъци през остарелите структури до незаетите важни постове в администрацията.

"Откакто се говори за евентуални съкращения на пенсиите в рамките на бъдещата пенсионна реформа, все повече финансови служители се отправят в пенсия преждевременно, за да запазят размера на пенсиите си", казва Антонис Муцакис. Много често овакантените места си остават незаети, а ако все пак се намери заместник, то в повечето случаи става дума за млади хора, без достатъчно опит. А това е огромен недостатък, като се има предвид, че принципно би трябвало да се направи проверка на над 100 000 подозрителни преводи на суми в чужбина, наред с безбройните течащи дела за укриване на данъци. Всичко това е свързано с много работа, а на разположение са само около 1 000 контрольори в цялата страна.

Списъците на срама

Списъците с длъжниците - т. нар. "Списъци на позора", които съдържат имената и сметките на провинилите се, съвсем не са малко. Единият от тях включва имената на гърци, които притежават банкови сметки в Швейцария, и е предоставен през 2010-та на бившия финансов министър Георгос Папаконстантину от френската му колежка Кристин Лагард, която днес управлява Международния валутен фонд. В друг списък пък влизат имената на 30 политици, забогатяли по необясним начин. Съществуват и немалко банкови данни за богати гърци, вложили милиардите си в недвижими имоти в Лондон.

Засега не е известно кои от обвиненията срещу тези хора отговарят на истината и кои - не. Но би било важно всички съмнителни моменти да се изяснят, за да могат гражданите да добият чувството, че държавата наистина се е заела да се пребори с "данъчните грешници", казва Муцакис. "В нашата държава хората често си казват: защо да плащам на държавата? Но нали държавата - това сме ние самите", възмущава се Муцакис.

Държавата би могла да изпълнява задълженията си само, ако гражданите плащат данъци. От друга страна обаче действителността е такава, че на гърците им е трудно да проумеят тази взаимовръзка, признава Муцакис и дава следните два примера: "За лечението в някоя държавна болница обичайно трябва да се даде подкуп. А ако децата се стремят към високи оценки в училище, трябва да им се вземе частен учител, който да ги подготви. Нещата си вървят все така и в даден момент хората логично си задават въпроса: а за какво плащаме данъци?"

Автор: Я. Пападимитриу, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел