Защо е добре да има държава Кюрдистан?

Терористичните банди на "Ислямска държава" прокарват пътя към своя халифат с нечувана жестокост. Колко дълго би просъществувал техният халифат, за момента изглежда не ги интересува толкова. Всяка държава, дори и един "халифат", е зависима в дългосрочна перспектива от сътрудничеството с други държави. Едва ли някоя обаче е заинтересувана от сътрудничество с "халифата". Може би само т. нар. халиф Ал Багдади знае колко дълго ще просъществува неговото образувание. Напълно неволно бойците на "Ислямска държава" проправят обаче път към един друг, далеч по-перспективен проект: към създаване на независима кюрдска държава в Северен Ирак. Засега кюрдите са единствените, които с подкрепата на САЩ се борят срещу терористите. И печелят симпатиите на целия свят. Нов тласък получи и стремежът им за независима кюрдска държава.

Резерви срещу кюрдската държава

Понастоящем администрацията на кюрдския автономен регион е изправена пред ред препятствия. Турция поддържа добри отношения с автономната област най-вече в икономически аспект. Анкара обаче трудно може да свикне с мисълта за самостоятелна кюрдска държава. Турция се опасява, че този проект ще въодушеви и турските кюрди да последват събратятата си от Северен Ирак. По същата причина Сирия и Иран отхвърлят идеята за независима кюрдска държава. Западните сили също са резервирани към идеята за независим Кюрдистан. Те се опасяват, че промените на границите или дори гранични войни ще дестабилизират целия регион.

Такова развитие не е изключено. Регионът и сега е достатъчно нестабилен, да не кажем, че е затънал в хаос. От три години и половина в Сирия бушува гражданска война. Режимът на Асад загуби контрола върху обширни части от страната. "Ислямска държава" контролира северната част на Сирия и т. нар. халифат вече се простира и отвъд границата с Ирак. Ирак пък постепенно са разпада. Автономният кюрдски регион е единственият, в който все още има някакъв обществен ред. И все някога кюрдите ще поискат отплата за борбата си срещу "Ислямска държава", тоест ще настояват за независимост.

Надрелигиозен модел

Освен бойните си заслуги, кюрдите могат да прибавят и силен политически аргумент. Автономната област е единственото място, където мирно съжителстват сунити, шиити, християни, язиди и шиитски алевити. Подобен надрелигиозен модел може да бъде пример за целия регион, защото именно логиката на сектантството доведе региона до ръба на пропастта. Късогледата, базирана на религиозното разделение политика на Нури ал Малики разпокъса иракската държава. Сирия пък е разтърсена от гражданска война, при която в началото религиозните въпроси бяха на заден план. Отдавна обаче регионалните врагове сунитската Саудитска Арабия и шиитски Иран водят там задочна война. Правителствата на двете страни започват да осъзнават до какво бедствие води техният религиозен плам.

Ливан, който с мъка успя да осигури баланс във властта между християни, сунити и шиити, също е въвлечен във водовъртежа на сирийската гражданска война. И сега срещу деструктивното религиозно мислене в Ирак се изправя кюрдската автономна провинция, която ненапразно е един от победителите в сегашните катаклизми. Кюрдският автономен регион внимателно се откъсна от всички религиозни противоречия и се превърна в просперираща област. Независимо дали като автономен регион или като самостоятелна държава, кюрдският пример още отсега сочи пътя към една посока, за която си заслужава да се помисли.