Защо е лошо да се събарят ромски къщи

Анализ на Татяна Ваксберг:

Българските власти очевидно не умеят да взимат добри решения, ако нямат спусната рецепта с изрично разписани заръки. Разбираме го по това, което стана в Гърмен - съдът в Страсбург прикани властите да не разрушават две от къщите, предназначени за събаряне, и така беше спряно едно действие, което и без да се чака външна намеса можеше да се определи като неуместно. Поне по три очевидни причини: защото е нехуманно, защото е незаконно, защото е контрапродуктивно.

Жената, която спря багера

В Гърмен има 124 незаконно построени къщи, в които живеят роми. Четири бяха съборени преди десетина дни, а обитателите им останаха на улицата. Други две трябваше да бъдат съборени на 13 юли. В тях живеят осем непълнолетни деца, едно от които е болно от парализа и е с 95 процента инвалидност, а друго има глаукома със стопроцентова слепота на едното око. Там живее и жена, бременна в осмия месец. Подробностите за това кой обитава двете къщи станаха известни благодарение на адвокат Даниела Михайлова - жената, която изиска от съда в Страсбург привременното решение и с това спря събарянето на къщите. Инак публичното пространство не изглеждаше особено разтревожено от това кой точно обитава двете незаконни къщи. Толкова по въпроса за хуманността.

Защо решението е незаконно

Освен нехуманно обаче, решението беше и незаконно - факт, добре известен на институциите, но официално признат чак след алармиращото писмо от европейския съд. При положение, че незаконният строеж е бил допуснат от общината и търпян от нея години наред, проблемът може да бъде решен само по един от тези два начина - хората да останат там, където са, като се узаконят жилищата им, или да бъдат настанени в алтернативно жилище.

Втората опция обаче не означава това, което си представя кметицата на Гърмен (че хората могат да бъдат пратени където и да било в какъвто и да било състав). Настаняването в алтернативно жилище не бива да води до разделяне на семейства, нито пък да принуждава хората да живеят в различна среда. А и самото жилище не бива да има временен характер или да прилича на някакъв кризисен център.

Тези изисквания са посочени в решения на съда в Страсбург, включително и в такива, които засягат България. Гърмен все пак не е първото място в страната, което е тръгвало да събаря толерирани от общината ромски постройки. Преди него е например София с известния случай в местността Баталова воденица. Той приключи с дело на Йорданова срещу България в Страсбург и с достатъчно точни предписания за това какво трябва и не трябва да прави държавата. Оттук нататък се очакваше реакция на разумна и отговорна администрация, поучила се от грешките и пропуските си. Вместо това обаче Гърмен показа абсолютно нехайство по въпроса дали дадено решение е легитимно - след седмици на напрежение в селото, властите предложиха на семействата точно това, което не биваше да им предлагат. По думите на адвокат Михайлова пред БНР, предложението е включвало или настаняване на майките и децата отделно от мъжете, или настаняване в сградата на някогашно училище, което е очевидно временно решение.

700 съдби

Да оставиш големи семейства без подслон е идея, която може и да изкушава някои групи от етническото мнозинство. Но тя би се отразила негативно включително и на мнозинството. По данни на Държавната агенция за закрила на детето и на ромската НПО “Амалипе”, събарянето на 124 къщи би засегнало 700 души, почти половината от които са непълнолетни. Степента на грамотност сред тях е много ниска, а бедността - драстична. Ако тези хора останат без дом, отпадат и всички шансове за интеграцията им. Защото се заличават тъкмо онези фактори, които биха могли да облекчат живота на маргинализираните групи и да предоставят шанс за професионално развитие на техните членове. И най-вече: подобни действия отварят вратата за хуманитарна криза с всички произтичащи от това последици, включително и за мнозинството. Независимо дали това мнозинство живее в Гърмен или някъде другаде.