Защо Ердоган все оцелява?

Кадрите доста си приличат - с водомети, сълзотворен газ и гумени куршуми турската полиция отново разгонва гневни демонстранти. Новият повод - нещастието в мината край Сома. Преди година пък протестите бяха предизвикани от плановете на правителството да разруши парка Гези в Истанбул. И в двата случая силното недоволство е провокирано от поведението на правителствения лидер Реждеп Тайип Ердоган и политиката на неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

Напук на всичко обаче, неговата власт изглежда укрепена. На общинските избори през пролеттта партията му спечели 45 на сто от гласовете, което подобри представянето й в сравнение с общинските избори през 2009 г. Последните дебати за ограничаване на свободата на мненията чрез блокиране на достъпа до Туитър и YouTube също не успяха да навредят на Ердоган прекалено силно. "Тази тема се дискутира в големите градове и сред студентите, но не и сред широката турска общественост. Мнозина нямат изобщо представа в какво се състои проблемът и каква е забраната", казва политологът Мурат Ердоган от университета Хаджеттепе в Анкара.

Той обаче допълва, че след протестите отпреди година турското правителство изпитва страх от неконтролируемостта на голями протестни вълни. За Ердоган е много по-лесно да се бори срещу слабата политическа опозиция в парламента, отколкото срещу масовите демонстрации на улиците.

Какво помага на Ердоган да се задържи?

Тъкмо в слабостта на опозицията се крие и една от главните причини за трайния успех на Ердоган, смята политологът. Според него, тази слабост е свързана със съществуващата 10 процента бариера за влизане в парламента, както и с това, че опозицията се заплита в теоретични спорове, вместо да се грижи за проблемите на обикновените хора.

Протестното движение досега не е успяло да обедини политическите си искания и да сформира своя партия, която да ги представя, изтъква политическият анализатор и журналост Екрем Еди Гюзелдере: "В Турция учредяването на партия е много сложно, скъпо и административно трудно, а освен това протестите от парка Гези бяха дело не на организирана групировка, а на разнородна общност", изтъква експертът. Все пак, протестното движение, според него, е задвижило процес на трайна промяна в гражданското общество.

През август в Турция предстоят президентски избори. За първи път турските граждани ще избират своя президент пряко. До началото на юни партиите все още имат време да номинират своите кандидати. Очаква се Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ да номинира Ердоган като кандидат-президент - още повече, че той няма право на още един мандат като премиер. Шансовете му за успех обаче едва ли ще се повлияят отрицателно от последните му обществени изяви, при които той не успя да намери подходящите успокоителни думи за близките на загиналите миньори в Сома, а негови сътрудници и бодигардове дори нападаха демонстранти, прогнозира Гюлзедере.