Защо ЕС няма нужда от нова Меркел

Ангела Меркел окончателно ще слезе от сцената след изборите за Бундестаг на 26 септември, а ЕС ще се сбогува с най-дългогодишния си министър-председател. С ръка на сърцето: Да, на европейския паркет Меркел беше много важен играч. Тя понесе своето в битката срещу различните кризи в ЕС и със сигурност помогна да се опази целостта на Съюза в едни от най-раздорните му мигове.

16 години реактивна политика

Макар че в крайна сметка винаги играеше за екипа на ЕС, Меркел често пъти действаше едва в последния момент, след като беше отлагала решението колкото е възможно по-дълго. Дори на немски възникна глаголът „меркелувам“, който означава да реагираш нерешително.

На думи Ангела Меркел открай време решително се застъпва за европейските ценности, но много от решенията ѝ на равнището на ЕС не бяха нищо друго, освен някакви бавни стъпчици, внезапни обрати или пък принудителни ходове, когато вече нищо друго не можеше да се направи. Това не означава, че тези решения са били неправилни, напротив – понякога те бяха дори храбри. По време на кризата в еврозоната и в гръцката финансова система Меркел дори се опълчи срещу догмата на своята консервативна партия за затягане на коланите и против волята на собственото си население подкрепи спасяването на Гърция. Но го стори, едва след като първоначално настояваше, че подобна мярка не подлежи на обсъждане и съответно я забави до мига, когато цялата еврозона се изправи на ръба на унищожителна за системата дългова криза.

Суровите икономии, наложени на Гърция като условие за спасителния пакет, но също така и на други средиземноморски държави в криза, породиха упрека, че Меркел насила налага на трети държави „германския модел“ – а това не е най-добрият начин да се насърчава солидарността в ЕС. Спомням си разговорите в моето испанско семейство по онова време, в които доминираше гневът, че германците по испанските плажове се радват на ниските цени в страната, докато испанците страдат от орязването на публичните бюджети и от стремително растящата безработица.

Когато по-късно, през 2015 година, милиони сирийски кандидати за политическо убежище потърсиха закрила в Европа, Меркел взе  политически храброто и морално правилно решение да не затваря германските граници. Но и това решение беше просто закъсняла реакция, след като се провалиха опитите да бъде договорена система за разпределяне на бежанците из целия ЕС, а държави като Унгария, които вече не се справяха, разрешиха на десетки хиляди бежанци да продължат нататък към Германия.

Същото беше и наскоро с нейното „да“ за общоевропейското финансиране на борбата срещу пандемията. Меркел, която до този момент бягаше от идеята за еврооблигации като от чума, сега преглътна това решение, макар че преди многократно го е отхвърляла, дори пред лицето на една небивала икономическа стагнация, предизвикана от пандемията.

Като консерваторка, Меркел по определение има нагласата да пази статуквото. Крачка напред тя прави единствено тогава, когато е притисната до стената. В резултат от тази политика ЕС тъпче на място, макар и оцелял, но това вече не е достатъчно.

Търси се: германски лидер с визия за бъдещето на ЕС

Ако ЕС иска да бъде на висотата на сегашните и бъдещите предизвикателства, следващият германски канцлер (или канцлерка) трябва да поеме едно проактивно лидерство с ясна визия. Да, част от германците поради исторически причини изпитват тревога, когато се каже, че страната им трябва да работи като двигател на европейската политика. Но е важно да им се припомни, че между власт и лидерство има разлика. И че неслучайно мнозина европейци гледат на Берлин като на столицата, която няма как да заобиколиш. За благото на ЕС следващият германски канцлер трябва да бъде не само отборен играч, но и лидер. Да бъде в състояние да изпреварва предизвикателствата, а не просто спонтанно да реагира на тях. А днес предизвикателства колкото щеш.

Климатичната криза се развива под пълна пара и за един глобален политически лидер не е достатъчно просто да действа смело. Безкомпромисното поведение на Русия изисква лидер, който да предугажда и предотвратява бъдещи опасности, а не просто да игнорира своите съседи поради националните си енергийни интереси или поради геополитическо фантазьорство. Решителността на Китай да укрепи своето глобално влияние, както и поохладените трансатлантически отношения, принуждават ЕС да заеме по-категорично една независима позиция, включително и да повиши отбранителните си разходи.

Освен това сегашните разломи вътре в ЕС налагат да се търсят по-иновативни и по-творчески решения, включително и такива, които влизат в противоречие с принципа на Меркел „консенсус на всяка цена“ – стига да са конституционно съобразни.

Не на последно място следващата канцлерка или канцлер трябва да умее да убеждава с повече страст, да „продава“ успехите на ЕС по-убедително на гражданите, и най-вече на младите поколения, да печели не само доверие, но и възхищение.

Сред тези граждани са и германците. Едно допитване на Европейския съвет по международна политика от април показва, че 45% от германците се отнасят към еврочленството на страната или с безразличие, или пък го мислят за нещо лошо. Тъй че следващият федерален канцлер може да започне от вкъщи с градежа на бъдещия ЕС.