Защо Западът се нуждае от Путин
Създаването на коалиция с Русия в борбата срещу т. нар. "Ислямска държава" (ИД) е повеля на времето. Изглежда, че президентите на Франция и САЩ - Франсоа Оланд и Барак Обама - мислят точно в тази посока. Германия би трябвало да се присъедини към този проект и да се откаже от илюзорните си представи за партньорство с Русия и ако може да не очаква, че след свалянето на сирийския президент Асад в разпадащия се Близък Изток веднага ще възникнат процъфтяващи демократични общества.
Време е за реална политика
Разбира се, че руският президент е труден партньор. Не бива да забравяме агресивната политика на Кремъл в Украйна и извършеното в нарушение на международното право анексиране на Крим. Затова и наложените на Москва санкции трябва да останат в сила. Сирийският диктатор Асад пък изобщо не може да бъде смятан за партньор - нали той стои в основата на спиралата от насилие в Сирия, а отговорността му за смъртта на повече от четвърт милион сирийци, както и за бежанската вълна, е неоспорима.
Освен това интересът на президента Путин към коалицията срещу ИД не се базира на някакви хуманни съображения, а се обяснява с геополитическите му интереси. Разбира се, че Кремъл използва шока на Запада от терористичните атентати в Париж, за да преодолее външнополитическата си изолация, да прокара своята политика и отново да заздрави позицията си на велика сила. Руската подкрепа за Асад от 2011 година насам също има вина за войната в Сирия.
Означава ли това обаче, че подобна коалиция с Русия, а на практика и с Асад, трябва да бъде изключена? В никакъв случай! Невинаги е възможно глобалните конфликти да се решават само в тесен приятелски кръг от съмишленици. Освен това Турция, като членка на НАТО, да не говорим за Саудитска Арабия, също имат вина за войната в Сирия. А сред противниците на Асад от т.нар. "Свободна сирийска армия" има достатъчно хора, които не биха се поколебали да извършат геноцид над милиони алевити. Това ли са по-добрите партньори-съмишленици?
И още нещо: голяма част от сегашните проблеми в региона възникнаха благодарение на много рискованата и опасна интервенционна политика на САЩ по времето на президента Джордж Буш.
Конкретните цели
Казано накратко: атентатите от Париж трябва най-сетне да доведат до ясна реална политика на мястото на нови морализаторски декларации с кого не бива да си сътрудничим. За това са необходими конкретни цели и условия. Първо - трябва да бъде унищожена ислямската секта, наречена "Ислямска държава". В Сирия, в Ирак и в Европа. За това е необходимо да бъде упражнен натиск върху поддръжниците на ИД в страните от Персийския залив и да бъде постигнато тясно военно съгласуване с Русия. Няма никаква полза от това да продължим да леем горчиви сълзи, че Русия е стъпила здраво в Сирия, вече и със своя военна база, превръщайки се в силен фактор в района. Поне докато Западът отстоява своята украинска политика, би трябвало да ни е все едно дали Путин ще извлече пропагандни ползи или не.
И второ - след разбиването на ИД трябва да бъде свикана близкоизточна конференция за окончателното умиротворяване и стабилизиране на целия регион. Цената на това умиротворяване сигурно ще бъде висока и Асад ще остане на власт в една част от Сирия. Алтернативата обаче е безутешна: продължаване на насилието, още много човешки страдания и реална опасност от разрастване на пожара към нови части на Европа, Африка и Азия.