България и московският "Ден на победата"

Ето какво се очертава засега: от общо 68 поканени официални представители за тържествата в Москва - държавни глави и ръководители от ООН, ЕС, Съвета на Европа и ЮНЕСКО - до този момент присъствието си са потвърдили 26 лидери. Сред тях не са германската канцлерка Ангела Меркел, която предпочете да участва в полагането на венци на следващия ден след парада - 10 май, британският премиер Дейвид Камерън, френският президент Франсоа Оланд и повечето други лидери на страните от ЕС, вкл. България. От пресцентъра на държавния глава потвърдиха за ДВ, че към момента в програмата на президента не е включено такова посещение. Премиерът Бойко Борисов пък въобще не е бил канен за тържествата в Москва. Малко вероятно е също така и появата в руската столица на американския президент Барак Обама.

Според политическата анализаторка Лилия Шевцова, участието в празненствата на 9 май в Москва би легитимирало Путин и Кремъл чрез Втората световна война. Руски коментатори пък смятат, че с бойкота си на предстоящия парад западните лидери се надяват „да накажат Русия и да пренебрегнат гибелта на 27 милиона съветски граждани по време на войната“.

Основателно или не е решението на София да не изпраща свой официален представител за тържествата в Москва? Какви сигнали изпраща то, включително към обикновените български граждани, често набеждавани за русофили?

София подражава на съюзниците си?

Решението на българския държавен глава е имитация, твърди историкът проф. Андрей Пантев. Според него то не е взето самостоятелно и с него се възпроизвеждат стереотипи и стандарти на сегашните формални съюзници на страната. Професорът обръща внимание и на един друг въпрос - това, че България вечно ще има комплекси около участието си във Втората световна война. "Въпреки че доста коварно обявихме със закъснение война на Германия, на Парижката мирна конференция през 1947 година все още ни приемаха и ни осъдиха като агресори", припомня той. Професорът-историк вижда в сегашното поведение на България подражателство на съюзниците на страната, от друга обаче роля играе и комплексът, че България е била възприемана много повече като съюзник в Тристранния пакт, отколкото като участник в антихитлеристката коалиция, посочва той.

Що се отнася до русофилството на българите, до голяма степен то се свежда до обичта към Достоевски и Шостакович, а руската култура едва ли би загубила много, ако не бъде призната от българите. От друга страна, уверява проф. Пантев, съществуват традиционни битови състояния на политическа близост между двете страни, макар "целият свят да ни е презирал за това наше политическо угодничество спрямо СССР“ - една крайност, която не представя България в положителна светлина в очите на света, добавя историкът.

Защо българските „русофили“ мразят Русия?

Съвършено различна е оценката на проф. Пламен Цветков от НБУ. Според него България не е русофилска страна. Това е мит, който непрекъснато ни се набива в главите, твърди той. „Замъглен от мита за националните катастрофи, обикновено се забравя простичкият факт, че през Първата световна война България воюва срещу Русия, а през Втората световна война става жертва на съветската агресия“, казва пред ДВ историкът. Според него делението на обществото на „русофили“ и „русофоби“ идва от руската агентура в България, а това е изкуствено деление. "Смятам, че т.нар.“русофили“ са хора, които дълбоко мразят руснаците, тъй като те изцяло поддържат агресията на своите управници и така застават зад едно недемократично управление. А това осъжда самите руснаци да бъдат под недемократично управление за неопределено бъдеще“, е убеден проф. Цветков.

Кой се радва на Победата?

Историкът е категоричен, че решението на президента Плевнелиев е много правилно, тъй като "български държавен глава няма какво да търси на едни чествания, които по един много щастлив начин отбелязват победата на Сталин срещу Хитлер във войната. Като източноевропейци нямаме никакви причини да се радваме на тази победа, която всъщност замени един национал-социалистически с друг - комунистически тоталитаризъм", твърди проф. Цветков. Той не отрича, че единствените военни действия, в които страната участва през войната, са срещу хитлеристка Германия. Това беше начин България да премине на страната на победителите. "Резултатът обаче е, че диктатурата на нацистите беше победена от една друга, не по-малко зловеща и това не трябва никога да се забравя!“, казва проф. Пламен Цветков.

Неговият колега проф. Пантев вярва, че сигналът, който София изпраща с решението си да не изпрати свой официален представител на военния парад в Москва, е насочен по-скоро към Брюксел и Вашингтон и съдържа посланието: „Ето, ние не сме русофилска страна, не сме славяни, неправилно пишем на кирилица, общо взето не сме такива, за каквито ни смятате“, казва не без ирония той. В друга посока отива сигналът, според проф. Цветков: преди всичко това трябва да напомни на българите да бъдат хора с национално самочувствие. „Русия не ни е освобождавала от каквото и да било, тя е дошла в България, за да ни завладява и ние нямаме никакви причини да ѝ бъдем признателни. За какво да сме ѝ благодарни? За това, че през 1878 г. разкъса България на 5 части? Русия участва в това разпокъсване, а не Берлинският конгрес, както непрекъснато ни се повтаря“, казва историкът.

Празнични прояви все пак ще има

Още през декември м.г. българското правителство отпусна над 100 хиляди евро за отбелязване на 70-та годишнина от края на Втората световна война - за възстановяване на военни паметници в страната и чужбина, за организиране на ритуали за почитане паметта на загиналите, за традиционните конференции, кръгли маси и изложби. На 9 май, освен това, ще се състоят и обичайните поклонения и протести пред многобройните и непокътнати паметници на Съветската армия в цяла България, каквато, впрочем, е традицията на този ден вече 25 години след промените в страната.