Защо Москва не се тревожи от "Ислямска държава"

Съобщенията, че Русия се е уговорила със САЩ за размяна на разузнавателни информации, свързани с групировката "Ислямска държава", предизвикаха шумен скандал в Москва. Руското министерство на външните работи опроверга тези съобщения толкова категорично, че стана ясно едно: властите в Кремъл са готови единствено на неофициална подкрепа за операцията "Непоколебима решимост".

Краен антиамериканизъм

Първата и главна причина за това поведение е, че не друг, а САЩ станаха инициатори на борбата срещу джихадистите. Антиамериканизмът сред руските ръководители, за съжаление, е станал толкова силен, че самото участие на американци в какъвто и да е проект, прави невъзможно присъединяването на Русия към него. Разумно ли е това? Едва ли - включително и от гледна точка на т.нар. реална политика, станала напоследък толкова модерна в Русия. Последното изявление на министъра на външните работи Сергей Лавров е красноречиво доказателство за това, че дори и да ставаше дума за отбрана от някакво застрашително нашествие на марсианци например, Кремъл пак би отказал да си сътрудничи с американците. "По-добре да станем обект на извънземна агресия, отколкото да се доверим на "ястребите" от Пентагона", заяви той.

Втората причина, която изтъква Москва, е аморфността на антиислямистката коалиция. Това трудно може да се оспорва. В момента това е просто коалиция на думи. Тя няма генерален щаб, нито утвърден списък на участниците и потенциалните съюзници. На трето място, мнозинството руснаци са убедени, че САЩ сега си плащат за грешките, които допуснаха при свалянето на авторитарните режими в Северна Африка и Близкия изток. И действително, американците допуснаха прекалено много грешки в Ирак и Афганистан, в Сирия и Египет, а и твърде често влизаха в тактически съюзи дори с ислямистите.

Русия не се чувства застрашена от "Ислямска държава"

Не на последно място, президентът на Сирия Башар Асад си остава съюзник на Кремъл. В това, че Асад (а не и американците), е единственият виновник за създаването на "Ислямска държава в Сирия и Леванта", вярват само отделни московски експерти. В Кремъл със сигурност знаят, че бойците от "ИД" посочват Русия като една от главните си цели. Изглежда обаче руските власти са напълно уверени в надеждността на собствените си специални служби. Явно не ги безпокои особено и това, че в Сирия и Ирак воюват около 800 руски граждани, сред които има немалко ветерани от войните в Чечения. Там воюват и доброволци от други региони на Северен Кавказ, а също и от Башкирия и Татарстан. Ако радикалите пожелаят да се завърнат в Русия, с тях ще трябва да се справят тайните служби и полицията. Необяснимо е защо Кремъл не се смущава от тези факти, при положение, че в Москва вече бяха извършени терористични нападения, организирани от ислямисти от Северен Кавказ.

Прагматизмът на Кремъл

Кремъл обаче е прав, че вероятността за пряка военна заплаха, включително и в региона на Средна Азия, засега е минимална. Поне докато са живи казахстанският президент Нурсултан Назърбаев и узбекският му колега Ислам Каримов. Техните държави са единствените в "санитарния кордон" около Русия, откъдето може да възникне ислямистка заплаха. "Ислямска държава" трудно може да стигне до границите на Русия от друго място. Твърде много препятствия има по пътя дотам - Азербайджан, Армения, Иран, Турция. При това списъкът е непълен.

Така че, от нейна гледна точка, Москва заема прагматична позиция. Тя ще стои настрана от схватката на Запада с войнстващия сунитски ислям и ще помага, само когато й е изгодно. Едва ли има нещо или някой, който да принуди Кремъл да промени гледната си точка, освен ако ситуацията не се изостри дотолкова, че САЩ да сключат военен съюз с Иран и да присъединят и Турция към коалицията. Тогава, разбира се, Русия няма да може да стои повече настрана. Засега обаче министерството на външните работи на Русия продължава да настоява за това, САЩ да съгласуват с Асад бомбардировките срещу позиции на "ИД" в Сирия. А междувременно Москва ще продължи да търгува с оръжие със същия този Асад, с иракските власти и с кюрдските бойци. Но обмен на разузнавателни информации със САЩ така и няма да има. Поне дотогава, докато Кремъл не престане да вижда "дългата ръка на Запада" като причина за всичките си икономически и политически неудачи.

*Иван Преображенский е политолог и координатор на проекта "Московски политклуб", както и постоянен участник в германско-руския форум "Петербургски диалог".