Защо "народът" харесва "човека от народа"

По време на първия кметски мандат на днешния премиер мой приятел беше чул две възрастни жени да си говорят за него в трамвая с явно одобрение. "Леле, как ще му се отблагодаряваме на това момче?", се питала едната. Не е ясно точно за какво, но му се отблагодариха – избраха го за министър-председател. А три месеца по-късно го харесват още повече.

Причината може да е в свършеното от него на новия му пост, каквото и да е то. Като че ли решаващи са обаче не толкова делата, колкото думите и жестовете. Защото ако премиерът постигна нещо в последните три месеца, то със сигурност е, че успя да говори повече дори отколкото като главен секретар и кмет – всеки ден, по всички въпроси, по всички медии.

Да видиш себе си във властта

Тези дни пак чух за подслушан в трамвая разговор – други две жени си говорят за премиера и едната аргументира одобрението си така: "държи се и говори по народному, абе – човек от народа". Всъщност, не е нужно да ходиш по трамваите, за да чуеш същото. Достатъчно е да се заслушаш в собствената си среда или в медиите, залети с изявления за и най-вече на премиера.

Казват, че високият рейтинг на предавания като Биг Брадър се дължи на това, че зрителят вижда "по телевизора" хора като себе си. Изглежда и за високото одобрение в политиката е важна подобна самоидентификация - да видиш себе си във властта. Затова диалогът между премиер и "народ" протича в топла фамилиарност. И той предпочита да се обръща на "ти". "Народът" пък (както и медиите) говорят за него на малко име.

"Народът" го разбира, защото той говори неговия език, казвайки, например, че бившите управляващи са го "насадили на пачи яйца", като "опоскали" всичко. И той като "народа" е по силните думи. Смело се хвали, например, че "цяла Европа ни обича, уважава и приема, защото сме добра партия и обичаме хората". Враговете му пък са все "синковци", "маскари", "мискини" и "негодници". Най-неутралното определение за несъгласните с него е, че "се правят на интересни".

И той не се притеснява днес да говори едно, утре – обратното. И да се бие в гърдите. Затова по правило говори в първо лице единствено число - всичко оправя сам и, сякаш от джоба си, раздава и плаща всичко сам. Ето пример за пенсиите: "7 милиарда и 400 милиона за догодина съм заделил за българските пенсионери". Накрая и баланса на бюджета "сам ще го намери".

Той говори, гледа, стъпва и тропа по масата тежко, мрачно, по мъжки. А у "народа" по принцип мъжкарският бабаитлък винаги е будел повече доверие от интелигентщината. Чиято пък мъжественост често му изглежда съмнителна.

Напомпване на самочувствието

Моя близка харесва премиера, защото казвал истини, които другите не казват. Но понеже истината е донякъде нещо относително, си мисля, че причината е по-скоро друга. "Народът" обича да се произнася гръмко за всичко, защото разбира от всичко. Ако пък нещо е засукано и неразбираемо, то просто не е вярно.

Самочувствието, с което премиерът се изказва по всички въпроси, напомпва самочувствието на "народа", успокоява съмненията му и укрепва убедеността в собствената му правота. За това, че нещата имат прости и еднозначни обяснения. Като обяснението на премиера за състоянието на бюджета - че "държавата има точен брой пари, които са под нулата". И за еврофондовете - че "няма по-приятно и по-хубаво нещо от евтини, в случая – чужди пари". И за това, че сложните проблеми имат прости решения. Като специален закон за отвличанията на една страница.

"Народът" е винаги прав

"Народът" отговаря за успехите. Ако случайно не успее, то е само, защото някой му пречи. Премиерът е готов "да изведе държавата от кризата", само обаче "да не говорят и да не го дразнят". Иначе – веднага на избори и пак отначало.

"Двадесет години са загубени от тази държава и трябва всичко наново да се прави", казва премиерът. С което не просто обявява, като всеки българин, станал началник, че светът започва от него. С избирателната си памет за миналото той услужливо снема отговорността за това минало не само от себе си, но и от "народа". Казва му това, което иска да чуе – че не е бъркал в преценките си, че не се е лъгал, а е бил лъган. Дано не го излъжат и този път.